Весел Фрайтаг фон Лорингхофен

Весел Фрайтаг фон Лоринговен
	Весел Фрайтаг фон Лоринговен
германски офицер
Звание	полковник
Служи на	Латвия; Ваймарска република; Нацистка Германия
Род войски	Вермахт; Абвер
Битки/войни	Втора световна война
Дата и място на раждане	22 ноември 1899 г. Лайлборн манор, Руска империя
Дата и място на смърт	26 юли 1944 г. (44 г.) с. Мауервалд, Нацистка Германия

Весел Фрайтаг фон Лорингхофен (на немски: Wessel Freytag von Loringhoven) е германски полковник от Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Биография редактиране

Лорингхофен е от аристократично балтийско германско семейство в Курландия. Роден е в имението Лайлборн, но израства в Ливония. След завършването си се присъединява към балтийско-германската армия (Ландсвер) през 1918 г. и с формирането на независима Латвия става офицер на 13-и пехотен полк и участва в освобождаването на Латгале. След латвийските аграрни реформи през 1920 г. и последващата национализация на имението му, той решава да напусне Латвия през 1922 г., за да влезе в армията на Ваймарска Германия (Райхсвер).

Лорингхофен първоначално симпатизира на националсоциалистическата програма за Германия. Но през 1934 г. той е недоволен от клането в Нощта на дългите ножове. След негативни преживявания с военни престъпления по време на германското нахлуване в Съветския съюз (операция Барбароса), той се присъединява към съпротивата срещу Нацистка Германия.

През 1943 г., с помощта на адмирал Вилхелм Канарис, Лорингхофен се премества във Върховното командване на германските въоръжени сили като полковник.

Заговор от 20 юли редактиране

Основна статия: Заговор от 20 юли

Лорингхофен предоставя детонатор и взривни вещества за опита за убийство срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. Той успява да получи завзети британски експлозиви от източници на германското разузнаване (Абвер). Британските взривни вещества са използвани, за да стане по-трудно да се открие кой ги е доставил, а също така да се заключи, че британците са замесени в заговора, като по този начин отклони вниманието от действителните заговорници. Въпреки това, Ернст Калтенбрунер, началник на Главната служба за сигурност на Райха, разбира за действията на Лорингхофен. На 26 юли 1944 г., непосредствено преди да бъде арестуван от Гестапо и напълно запознат с използваните от тях техники за разпит, Лорингхофен се самоубива в с. Мауервалд в Източна Прусия.

След смъртта му, неговата съпруга е затворена заедно с роднините на другите членове на заговора. Четиримата синове на Лорингхофен са отделени от майка си. В крайна сметка всички са освободени от съюзническите сили.

Литература редактиране

Astaf von Transehe-Roseneck u.a.: Genealogisches Handbuch der Baltischen Ritterschaften. Band Livland, Görlitz 1929, S. 416ff.
Bernd Freytag von Loringhoven: Freytag von Loringhoven. Eine kurzgefaßte Familiengeschichte, München 1986
Ulrich Cartarius: Opposition gegen Hitler. Deutscher Widerstand 1933–1945 Berlin 1984, ISBN 3-88680-110-1
Harald Steffahn: Die Wahrheit über Stalingrad, in: Christian Zentner: Adolf Hitler, Hamburg 1979
Kaltenbrunner-Berichte an Bormann und Hitler über das Attentat vom 20. Juli 1944, in: Hans-Adolf Jacobsen (Hrsg.): Spiegelbild einer Verschwörung, Stuttgart 1961
Sven Steenberg: Wlassow – Verräter oder Patriot?< Köln 1968
Peter Hoffmann: Widerstand, Staatsstreich, Attentat. Der Kampf der Opposition gegen Hitler, München 1969
Wessel Baron Freytag von Loringhoven. Zum 25. Jahrestag des 20. Juli 1944, in: Nachrichtenblatt der Baltischen Ritterschaften< 11. Jg. (1969), Heft 2 (Juni)
20. Juli 1944, hrsg. von der Bundeszentrale für Heimatdienst, Bonn 1960

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wessel Freytag von Loringhoven в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.