Фюрер
Фюрер (на немски: Führer, в превод: вожд, водач, лидер) е името на партийната титла „ръководител“ на Националсоциалистическата германска работническа партия.
| Фюрер и райхсканцлер на германския народ | |
| Führer und Reichskanzler des deutschen Volkes | |
 | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Статус | Закрита |
| Обръщение | Мой фюрер |
| Седалище | Райхсканцелария, Берлин |
| Мандат | 1934 – 1945 |
| Създаден | 2 август 1934 г. |
| Първи | Адолф Хитлер |
| Последен | Адолф Хитлер |
| Закрит | 30 април 1945 г. |
Използвана е от Адолф Хитлер по време на неговото управление в Германия. Неофициално, тази титла може да бъде приписана на различни тоталитарни диктатори.
История
редактиранеДлъжността „Фюрер“ е приета от Хитлер на 9 август 1934 г. след смъртта на Райхспрезидента на Ваймарската република Паул фон Хинденбург.[1][2] Според закона, новият пост на Фюрера обединява длъжностите на райхспрезидента и райхсканцлера, което прави Адолф Хитлер единствен ръководител на Германия. Принципът „Führerprinzip“ е широко пропагандиран от нацистката партия, един от най-известните лозунги е „Един народ, една империя, един лидер“ (Ein Volk, ein Reich, ein Führer).
В ГДР
редактиранеДо средата на 1950-те години, в ГДР се използва и за Йосиф Сталин.[3][4]
Източници
редактиране- ↑ Thamer, Hans-Ulrich. Beginn der nationalsozialistischen Herrschaft (Teil 2) // Nationalsozialismus I. Federal Agency for Civic Education, 2003. Архивиран от Beginn_der_nationalsozialistischen_Herrschaft_%28Teil_2%29.html#art5 оригинала на 31 май 2012. Посетен на 4 октомври 2011. President von Hindenburg died on August 2nd, 1934. The day before, the cabinet had approved a submission making Hitler his successor. The role of the president was to be dissolved and united with that of the chancellor under the title „Führer und Reichskanzler“. However, this was in breach of the Enabling Act. (shortened & paraphrased) (на немски)
- ↑ Winkler, Heinrich August. The German Catastrophe 1933 – 1945 // Germany: The Long Road West vol. 2: 1933 – 1990. ISBN 978-0199265985. с. 38 – 39. Посетен на 28 октомври 2011.
- ↑ Manfred Hildermeier, Die Sowjetunion 1917 – 1991 (Oldenbourg Grundriss der Geschichte), Oldenbourg Verlag, München 2007, S. 53
- ↑ Marianne Weil. Vor 50 Jahren: Die Inszenierung der Trauer – Stalins Tod