Отваря главното меню

Ветер (противолодъчна ракета)

РПК-7 „Ветер“ (според класификацията на на НАТО SS-N-16 Stallion (Жребец)) е съветски ракетен противолодъчен комплекс с подводен старт, предназначен за използване от 650-мм торпедни апарати на подводните лодки против бързоходните ПЛ на противника с предварително известни координати.

Ветер
SS-N-16 Stallion
Обща информация
Произход Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Вид Противолодъчен ракетен комплекс
История на производство и служба
Производител СМКБ „Новатор“, Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
На въоръжение 1984 г.[1] - до днес
Габаритни характеристики
Маса 5500 кг[1]
Дължина 11000 мм[1]
Диаметър 650 мм[1]
Технически характеристики
Двигател РДТГ 2-режима
Обсег до 100 км[1]
Дълбочина на старта: до 100 м
на поражение: до 400 м
Скорост свръхзвукова[2]
Насочване ракетата – инерционно
Платформа Подводница

Ракетните противолодъчни комплекси се използват за внезапно поражение ная подводни лодки плаващи с голяма скорост на дълбочини до 400 метра. Комплексите позволяват да плаваща на дълбочина до 100 метра подводна лодка, без да изменя курса си, да атакува ПЛ-цел, която не подозира за атаката до тогава, докато бойната част на ракетата не влезе във водата, поради което времето за отклоняване от атаката за ПЛ-цели е съкратено до минимум.[3]

История на проектиранетоРедактиране

Разработката на ПРК-7 се осъществява от СМКБ „Новатор“ под ръководството на главния конструктор Лев Люлев.

Системата за инерционно управление на ракетата е разработена в НИИП (НИИ по Приборостроене) под ръководството на главния конструктор А. С. Абрамов.

През 1984 г. комплекса е приет на въоръжение във ВМФ на СССР.

КонструкцияРедактиране

Ракетният противолодъчен комплекс РПК-7 включва ракетна пускова установка, ракета-носител клас „вода-въздух-вода“ с отделяща се бойна част и прибор за управление на стрелбата.

  1. ПУ на комплекса представлява 650-мм торпеден апарат на подводна лодка.
  2. Ракетата-носител клас „вода-въздух-вода“ е едностепенна двурежимна твърдогоривна неуправляема с отделяща се на финалната точка от полета бойна глава със СБЧ.
  3. Прибор за управление на стрелбата представлява комплекс от електронни блокове и механични устройства, които осигуряват приемането на целеуказанията, определянето на параметрите на движение на целта и собствения кораб, зареждане, въвеждане на полетното задание и провеждане на пуска.

Принцип на действиеРедактиране

Преди изстрела от торпедния апарат на подводната лодка в ракетата-носител се въвеждат, с помощта на специално съединение, полетните данни до ПЛ-цел, които се определят с изпреварване от изчислителната машина на ПУТС според данните получени от хидроакустическите средства и навигационната система на своя кораб или чрез ретранслация от други кораби и авиация, а също и от комуникационен спътник. Командата „пуск“ се подава от офицера, управляващ стрелбата, когато той е убеден, че изчислителната машина на прибора за управление на стрелбата е дала всички необходими изходни данни. След излизането на ракетата-носител от торпедния апарат, на безопасно разстояние, се пуска стартовия режим на универсалния твърдогоривен двигател, работещ половината време във водата и половината време във въздуха. След това ракетата-носител се извежда на активен участък на полета под управлението на инерционната система с помощта на маршевия режим и в последващо преминаване в баллистична траектория със свръхзвукова скорост. В разчетната точка гравитационният снаряд на бойната части с ядрен заряд се отделя от носителя и се потапя във водата до зададената дълбочина, след което става неговата детонация и поразяването на подводната лодка-цел на голяма дистанция от епицентъра на взрива.[3]

МодификацииРедактиране

  • 88Р – базов модел, на въоръжение от 1984 г.
  • 100РУ – управляем в полета модел на ракетата-носител с нова електронна апаратура, съвременен гравитационен управляем снаряд с комбиниран взривател (предполагаемо).

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д Гусев Р.А.. Основания минерского ремесла.
  2. История ОКБ „Новатор“ имени Люльева
  3. а б Сычёв В. А.. Корабельное оружие.

ЛитератураРедактиране

  • Сычёв В. А. Корабельное оружие Москва ДОСААФ СССР 1984
  • Гусев Р. А. Основания минерского ремесла. С.-Пб. Коста 2006

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ветер (противолодочная ракета)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.