Взаимно училище
Взаимното училище е светско начално училище през периода на българското възраждане, в което се прилага Бел-Ланкастърски метод на обучение.[1] Съгласно този метод някои от по-напредналите ученици обучават част от своите съученици.
Обучението във взаимното училище продължава 2 години и се извършва на български език. Учениците изучават граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение.
Издръжката на училищата се поема от местното население.
Първото Взаимно училище е открито от Неофит Рилски в Габрово на 2 януари 1835 г. по инициатива на Васил Априлов. На 1 март 1841 г. просветителят Атанас Иванов (12 февруари 1810 г. – 5 юли 1897 г.) открива и в Стара Загора взаимно българско училище.
Известният просветен и църковен деец Неофит Рилски съставя и първите взаимоучителни таблици на български език, които служат за учебни пособия. В тях се съдържа целият учебен материал, предвиден за децата от взаимните училища.
В този си вид взаимните училища са важен етап в развитието на учебното дело на българските земи през Възраждането. През тях преминават мнозина дейци, които след това играят не малка роля в развитието на просветното дело.
Взаимното училище поставят началото и на новобългарското образование. В това се състои и неговата най-голяма заслуга.
Бележки редактиране
- ↑ www.znam.bg, архив на оригинала от 30 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150930045050/http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=523FB4141EC13B665CDE34E688CC32A7?encID=2&article=1229803961, посетен на 2015-09-29