Взаимно училище

Взаимното училище е светско начално училище по време на българското Възраждане, в което се прилага Бел-Ланкастърски метод на обучение, съгласно който някои от по-напредналите ученици обучават свои съученици.

Обучението във взаимното училище продължава 2 години и се извършва на български език. Учениците изучават граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение. Издръжката на училищата се поема от местното население.

Първото взаимно училище е открито от Неофит Рилски по инициатива на Васил Априлов в Габрово на 2 януари 1835 г. Просветителят Атанас Иванов (12 февруари 1810 – 5 юли 1897) открива взаимно училище и в Стара Загора на 1 март 1841 г.

Известният просветен и църковен деец Неофит Рилски съставя и първите взаимоучителни таблици на български език, които служат за учебни пособия. В тях се съдържа целият учебен материал, предвиден за децата от взаимните училища.

„Писменица на славянския език“ (1847). Експонат на Музея на Възраждането, Варна

Около 1850 г. в Търново:

„	Никола Златарски преподавал, освен пеене, следните предмети: българско черковнославянско четене, свещена история, аритметика, чuстоnuсанuе; Славейков преподавал катехизис, българска граматика, черковнославянска граматика ("Писменницата на славянскiя языкъ" от Ив. Н. Момчилов от 1847 г.), география и всеобща история.	“
Иван Церов, Известия на Народния музей – Варна, 1914

В този си вид взаимните училища са важен етап в развитието на учебното дело по българските земи през Възраждането. През тях преминават мнозина дейци, които след това играят немалка роля в развитието на просветното дело.

Взаимното училище поставя началото на новобългарското образование. В това се състои неговата най-голяма заслуга.