Васил Априлов

Васил Евстатиев Априлов (1789 – 1847) (по правопис от 19 в.: Василiй Евстаѳьевичъ Априловъ) е български стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското възраждане.

Васил Априлов
български просветен деец
Роден	21 юли 1789 г. Габрово, Османска империя
Починал	2 октомври 1847 г. Галац, Молдова
Образование	Виенски университет
Васил Априлов в Общомедия

Биография

Васил Априлов е роден на 21 юли 1789 г. в гр. Габрово. На единадесетгодишна възраст брат му, търговец, го отвежда в Москва (1800). Впоследствие Априлов завършва гимназия в Брашов и за кратко следва медицина във Виена (1807 – 1809).

Малко по-късно Васил Априлов и брат му Никифор се преместват от Москва в Одеса, която по това време се налага като главен център на западна Новорусия. Първоначално Васил Априлов работи при гръцкия търговец Теодориди, след което заедно с брат си открива фабрика за спиртни напитки. През 1821 година те изграждат фабрика за рафиниране на захар и голям магазин за хранителни и други потребителски стоки.

По време на Гръцкото въстание (1821) щедро подпомага готвещите се да преминат Дунава доброволци.

Снимка от тържественото погребение на костите на Васил Евстатиев Априлов в двора на Априловската гимназия – Габрово. Източник: ДА „Архиви“

Решителен поврат във възгледите на Априлов предизвиква прочетената от него през 1831 г. книга на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“. Под нейно влияние се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. с помощта на Николай Ст. Палаузов, на братята Константин и Димитър Мустакови, на други български търговци в странство и на митрополит Иларион Търновски, открива в Габрово първото чисто българско взаимно училище, сегашната Априловска гимназия. Освен значителната парична и организационна помощ, която оказва на българското просветно движение, издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело: „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847). Решително настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език да бъде основа на светското образование в България.

Значението на Васил Априлов за развитието на българската наука се определя главно от неговата организаторска и посредническа работа. Чрез писма издирва в България свои сътрудници и ги насърчава в събирането на старинни и на народни песни. Негови дописници стават Захари Круша, Райно Попович, Неофит Рилски, Анатолий Зографски и др. С тяхно съдействие пръв обнародва образци от средновековни български монети, както и текста на няколко старобългарски грамоти.

През 1847 г. Априлов посещава Габрово. На връщане за Одеса умира в Галац от мъчилата го дълги години туберкулоза. Завещава на габровската община значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното по негов почин училище. Първоначално е погребан в Галац, а впоследствие останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия. През 1935 г. пред училищното здание му е издигнат паметник, изработен от скулптора Кирил Тодоров. В подножието на статуята са изобразени различните етапи от развитието на българското образование.

Съчинения

Факсимиле на заглавната страница на Денница ново-болгарскаго образования. Експонат на Регионалния исторически музей в Хасково.

• Болгарские книжники, или какому славянскому племени собствено принадлежит кирилловская азбука? Одесса, 1841.
• Българските книжници, или на кое словенско племе собствено принадлежи кирилловската азбука? Одесса, 1841.
• Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841
• Болгарския граммоты собранныя, переведенныя на русский язык и объясненная. Одесса, 1845
• Мисли за сегашното балгарско учение. Одесса, 1847.
• Събрани съчинения (ред. Арнаудов, М.). С., 1940.
• Съчинения (съст. и ред. Петко Тотев). С., Изд. Български писател, 1968, (Библ. Възрожденска книжнина).

Външни препратки

• „Васил Априлов“, Михаил Арнаудов, liternet.bg
• Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС