Васил Априлов
Васил Евстатиев Априлов (1789 – 1847) е български стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското възраждане.
| Васил Априлов | |
|---|---|
| български просветен деец | |
.JPG) | |
| Роден | |
| Починал | 2 октомври 1847 г.
|
| Учил във | Виенски университет |
| Васил Априлов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Васил Априлов е роден на 21 юли 1789 г. в град Габрово. През 1800 г. заминава в Москва, с брат си, който се занимава с търговия (1800).[1] Впоследствие Априлов завършва гимназия в Брашов (тогава под австрийска власт), след което учи медицина във Виена (1807 – 1809).След завръщаето му, той и брат му Никифор се преместват от Москва в Одеса, която по това време се налага, като главен център на Западна Новорусия. Първоначално Васил Априлов работи при гръцкия търговец Теодориди. По-късно, в съдружие с брат си, открива фабрика за спиртни напитки. През 1821 година те изграждат фабрика за рафиниране на захар и голям магазин за хранителни и други потребителски стоки.[2]
По време на Гръцкото въстание (1821) щедро подпомага готвещите се да преминат река Дунав доброволци.[3]
Решителен поврат във възгледите на Априлов предизвиква прочетената от него през 1831 г. книга на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“.[4] Под нейно влияние е отклонен от елинизма и се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. с помощта на Николай Ст. Палаузов, на братята Константин и Димитър Мустакови, на други български търговци в странство и на митрополит Иларион Търновски, открива в родния си град първото взаимно училище, изцяло с преподаване на български език, сега - Априловска гимназия.[5] Освен значителната парична и организационна помощ, която оказва на българското просветно движение, издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело: „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847).[6] Решително настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език да бъде основа на светското образование в България.
Значението на Васил Априлов за развитието на българската наука се определя главно от неговата организаторска и посредническа работа. Чрез писма издирва в България свои сътрудници и ги насърчава в събирането на старини и на народни песни. Негови дописници стават Захари Круша, Райно Попович, Неофит Рилски, Анатолий Зографски и др. С тяхно съдействие пръв обнародва образци от средновековни български монети,[7] както и текстовете на няколко старобългарски грамоти.[8]
През 1847 г. Априлов посещава Габрово. На връщане за Одеса умира в Галац от мъчилата го дълги години туберкулоза. Завещава на габровската община значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното по негов почин училище. Първоначално е погребан в Галац, а впоследствие останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия. През 1935 г. пред училищното здание му е издигнат паметник, изработен от скулптора Кирил Тодоров. В подножието на статуята са изобразени различните етапи от развитието на българското образование.
СъчиненияРедактиране
- Болгарские книжники, или какому славянскому племени собствено принадлежит кирилловская азбука? Одесса, 1841.
- Българските книжници, или на кое словенско племе собствено принадлежи кирилловската азбука? Одесса, 1841.
- Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841
- Болгарския граммоты собранныя, переведенныя на русский язык и объясненная. Одесса, 1845
- Мисли за сегашното балгарско учение. Одесса, 1847.
- Събрани съчинения (ред. Арнаудов, М.). С., 1940.
- Съчинения (съст. и ред. Петко Тотев). С., Изд. Български писател, 1968, (Библ. Възрожденска книжнина).
ИзточнициРедактиране
- ↑ Априлов, В. Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 90.
- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 201.
- ↑ Априлов, В. Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 75.
- ↑ Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Т. I. Москва, 1829.
- ↑ Априлов, В. Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 22 – 24, 33 – 36.
- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 128.
- ↑ Априлов, В. Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, табл. 1
- ↑ Априлов, В. Болгарския граммоты собранныя, переведенныя на русский язык и объясненная. Одесса, 1845.
Външни препраткиРедактиране
- Михаил Арнаудов, „Васил Априлов“, liternet.bg
- От и за Васил Априлов в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България