Уикипедия

Вилибалд фон Айхщет

Вилибалд фон Айхщет (на немски: Willibald von Eichstätt; * 22 октомври ок. 700, вероятно в Уесекс, Англия; † 7 юли 787 или 788, Айхщет) е англосаксонски мисионер и епископ на Айхщет (741 – 787) в днешна Германия, светец на Католическата църква (ден на честване 7 юли).

Вилибалд фон Айхщет
Willibald von Eichstätt
англосаксонски мисионер и епископ на Айхщет
Статуята на Вилибалд в катедралата на Айхщет
Роден
около 700 г.
Починал
7 юли 786 г. (86 г.)
РелигияКатолическа църква[1]
Националност Великобритания
Канонизация
Празник7 юли
Вилибалд фон Айхщет в Общомедия

Живот редактиране

 
Статуята на Св. Вилибалд в църквата „Св. Вилибалд“ в Мюнхен

Той е първороден син на Св. Ричард Уески и съпругата му Вуна (Вина). Брат е на мисионерите и основателите на манастири Валбурга († 779/780) и Вунибалд († 761) и вероятно племенник на Бонифаций.

Като млад (705 – 720/721) Вилибалд е в манастир Валдхайм в Южна Англия. През началото на лятото 720 г. той отива на поклонение в Рим заедно с баща си и брат си Вунибалд.[2] От 723 до 727 г. той е на поклонение в Светата земя през Сицилия за Йерусалим. На връщане той остава в Константинопол (727 – 729).

От 729 до 739 г. Вилибалд е в бенедиктинския манастир Монтекасино. През 739 г. той отива до Рим като придружител на своя абат, Петронакс. Папа Григорий III го изпраща на християнска мисия в днешна Германия. От Великден 740 г. Вилибалд пътува през Лука за Германия.

С още трима от Рим той започва мисионерската си дейност в Айхщет и построява една църква. През 741 г. той основава един манастир. През 751/752 г. той основава манастир Хайденхайм в гау Зуалафелд, и поема ръководството му. През юни 753 г. той среща за последен път Бонифаций.

На 22 април 989 г. епископ Регинолд († 991) отваря гроба му и така е обявен за Светия.

Литература редактиране

  • Eva Gottschaller: Hugeburc von Heidenheim. Philologische Untersuchungen zu den Heiligenbiographien einer Nonne des 8. Jahrhunderts. (in der Reihe Münchener Beiträge zur Mediävistik und Renaissance-Forschung, Ausgabe 12). 1973.
  • Klaus Guth: Die Pilgerfahrt Willibalds ins Heilige Land (723 – 727/29). Analyse eines frühmittelalterlichen Reiseberichts. In: Sammelblatt des Historischen Vereins Eichstätt 75, 1982, S. 13 – 28.
  • Bischöfliches Ordinariat Eichstätt (Hrsg.): Bistum Eichstätt begründet vom heiligen Willibald. Eichstätt 1984.
  • Bertram Blum: 1200 Jahre Willibald – Aufbruch im Glauben. 1986.
  • St.Willibald 787 – 1987 (Ausstellungskatalog). Eichstätt 1987.
  • Vereinigung der Freunde des Willibald-Gymnasiums Eichstätt (Hrsg.): Sankt Willibald – Wirken und Verehrung. Eichstätt 1987.
  • Siegfried Schieweck-Mauk: Darstellungen des hl. Willibald in Eichstätt. Eichstätt 1987.
  • Klaus Kreitmeir: St. Willibald erster Bischof von Eichstätt. Eichstätt 1987.
  • Andreas Bauch: Quellen zur Geschichte der Diözese Eichstätt. Band 1: Biographien der Gründerzeit., Eichstätt, Johann Michael Sailer Verlag 1962.
  • Konrad Held: Hl. Willibald. Leben und Wirken, Legende und Verehrung, Willibald in der Kunst. Kipfenberg 1987.
  • Heinrich Wagner: Zum Todesjahr des hl. Willibald. In: Sammelblatt Historischer Verein Eichstätt 83. 1990, S. 13 – 20.
  • Richard Baumeister, Hildegard Nies: Der heilige Willibald, erster Bischof von Eichstätt. Sein Leben, sein Wirken, seine Verehrung. Straßburg 1994, ISBN 2-87718-208-8.
  • Olav Röhrer-Ertl: Willibald von Eichstätt. Anthropologie eines Heiligen. Eichstätt 2003. ISBN 3-920142-15-2.
  • Alfred Wendehorst: Das Bistum Eichstätt. Band 1: Die Bischofsreihe bis 1535. Reihe: Germania Sacra – Neue Folge 45. Berlin 2006, ISBN 978-3-11-018971-1, S. 24 – 31.
  • Georgios Makris: Willibald von Eichstätt. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 13, Bautz, Herzberg 1998, ISBN 3-88309-072-7, Sp. 1335 – 1336.
  • Willibald Hauthaler: Willibald. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 272 – 275.
  • Alfred Wendehorst: Das Bistum Eichstätt. Band 1: Die Bischofsreihe bis 1535. Germania Sacra – Neue Folge 45. Berlin 2006. ISBN 978-3-11-018971-1. S. 188 – 193.
  • Klaus Kreitmeir: Die Bischöfe von Eichstätt. Eichstätt 1992, Verlag der Kirchenzeitung. S. 58 – 60

Източници редактиране

  1. ↑ eichs // Посетен на 20 октомври 2020 г.
  2. ↑ Andreas Bauch: Quellen zur Geschichte der Diözese Eichstätt. Band 1: Biographien der Gründerzeit., Eichstätt, Johann Michael Sailer Verlag 1962, Anm. 29, 90.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вилибалд_фон_Айхщет&oldid=12101376“.