Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вилкицки.

Вилкѝцки (на руски: Вилькицкого пролив) е проток между полуостров Таймир (най-северната континентална част на Азия) на юг и архипелага Северна Земя на север, като свързва Карско море на запад с море Лаптеви на изток. Дължина около 130 km, минимална ширина 56 km, дълбочина да 210 m. Почти през цялата година е заледен. Административно е на територията (на Красноярски край в Русия.

На 8 май 1742 г. руският полярен изследовател Семьон Челюскин, участник в отряда на Харитон Лаптев по време на Великата Северна експедиция (1735-42 г.) открива най-северната континентална точка на Азия нос Челюскин и северно от него вижда замръзнало море без да подозира, че това е проток. През 1878 г. шведският геолог, географ и полярен изследовател Адолф Ерик Норденшелд на кораба „Вега“ извършва първото плаване по Северния морски път от запад на изток с едно зимуване като преминава през протока също без да подозира за съществуването на архипелага Северна Земя северно от него. Истинското откриване на протока става на 3 септември 1914 г. по време на полярната експедиция, ръководена от руския хидрограф Борис Вилкицки на ледоразбивачите „Таймир“ и „Вайгач“, които първи преминават по Северния морски път от изток на запад с едно зимуване. В чест на своя откривател през 1918 г. протокът е наименуван на неговото име.[1]

ИзточнициРедактиране