Вилхелм (Брауншвайг)

Вилхелм Август Лудвиг Максимилиан Фридрих (на немски: Wilhelm August Ludwig Maximilian Friedrich, 25 април 1806 в Брауншвайг, † 18 октомври 1884 в Сибиленорт, Силезия, Прусия) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг) е херцог на Брауншвайг-Люнебург и от 1830 г. до смъртта си 1884 г. херцог на Херцогство Брауншвайг.

Вилхелм фон Брауншвайг
херцог на Херцогство Брауншвайг
WillemBrunswijk.jpg
Херцог Вилхелм фон Брауншвайг
Лични данни
Роден
Починал
Други титли херцог на Брауншвайг-Люнебург
Семейство
Династия Велфи
Баща Фридрих Вилхелм
Майка Мария Елизабет Вилхелмина фон Баден
Вилхелм фон Брауншвайг в Общомедия

Той е вторият син на херцог Фридрих Вилхелм (1771 – 1815) и съпругата му принцеса Мария Елизабет Вилхелмина фон Баден (1782 – 1808), дъщеря на принц Карл Лудвиг фон Баден (1755 – 1801) и съпругата му Амалия фон Хесен-Дармщат, която е сестра на Елизавета Алексеевна, руска императрица, съпруга на император Александър I.

След смъртта на майка му той расте в Лондон до 1815 г. След смъртта на баща му той и брат му Карл II (1804 – 1873) са под опекунството на чичо им Джордж IV, крал на Хановер и принцрегент на Великобритания.

От 1820 до 1822 г. двамата братя са в Лозана, след това Вилхелм следва в Гьотинген до есента 1823 г. и отива на пруска военна служба.[1] На 22 октомври 1828 той е майор.[2] От 30 март 1844 г. той е генерал на кавалерията и на 27 юни 1848 г. кралски хановерски фелдмаршал.[3]

По-големият му брат Карл II (1804 – 1873) управлява Брауншвайг от 1815 до 1830 г.

През януари 1826 г. Карл II му предава владението над Княжество Олешница (Оелс). По време на въстанията брат му бяга на 7 септември 1830 г. от Брауншвайг и народното събрание назначава на 2 декември 1830 г. Вилхелм да води временно управлението на страната. Вилхелм поема управлението на 20 април 1831 г.

Той не се жени и умира без легитимни наследници през 1884 г. С него изчезва линията „Нов Дом Брауншвайг“ на род Велфи. След смъртта на Вилхелм управлението в Брауншвайг поема един регентски съвет начело с граф Херман фон Гьортц-Врисберг (1819 – 1889) от 1884 до 1885 г., последван от Албрехт Пруски (1837 – 1906), племенник на пруския крал Вилхелм I и внук на крал Фридрих Вилхелм III.

ЛитератураРедактиране

  • Paul Zimmermann: Wilhelm (Herzog von Braunschweig-Lüneburg; 1806 bis 1884). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 4 – 13.
  • Horst-Rüdiger Jarck, Günter Scheel: Braunschweigisches Biographisches Lexikon – 19. und 20. Jahrhundert. Hahnsche Buchhandlung, Hannover 1996, ISBN 3-7752-5838-8.
  • Bernhard Kiekenap: Bernhard Kiekenap: Karl und Wilhelm. Die Söhne des Schwarzen Herzogs. 3 Bände. Appelhans Verlag, Braunschweig 2000/2004, DNB 959798633.
Band I. Appelhans Verlag, Braunschweig 2000, ISBN 3-930292-39-4.
Band II: Literaturübersicht, Quellen und Anmerkungen. Appelhans Verlag, Braunschweig 2000, ISBN 3-930292-40-8.
Band III: Braunschweig nach 1848, Herzog Wilhelm und die Regenten. Appelhans Verlag, Braunschweig 2004, ISBN 3-937664-07-6.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Horst-Rüdiger Jarck, Günter Scheel (Hrsg.): Braunschweigisches Biographisches Lexikon. 19. und 20. Jahrhundert. S. 95f.
  2. Herzog Wilhelm, der letzte „Bevern“. in: Quadriga – Glanzvoller Höhepunkt des Braunschweiger Schlosses.
  3. Herzog von Braunschweig und Lüneburg, Wilhelm August Ludwig Maximilian Friedrich. (PDF; 192 kB), husaren10-stendal.de