Вилхелм (Ваймар-Орламюнде)

Вилхелм фон Баленщет (на немски: Wilhelm von Ballenstedt, * 1112 във Вормс, † 13 февруари 1140) от род Аскани e от 1124 г. граф на Ваймар-Орламюнде и пфалцграф при Рейн от 1126/1129 г.

Вилхелм е по-малкият син на пфалцграфа при Рейн и графа на Ваймар-Орламюнде, Зигфрид I фон Баленщет († 1113), и на Гертруда фон Нортхайм († 1154), дъщеря на маркграф Хайнрих фон Нортхайм от Фризия, граф в Ритигау и в Айхсфелд. Майка му е сестра на Рихенза († 1141), съпруга на император Лотар III Суплинбург († 1137).

След смъртта на баща му 1113 г. по-големият му брат Зигфрид II (1107–1124) наследява графство Ваймар-Орламюнде, а пфалцграфството при Рейн е узурпирано от Готфрид фон Калв.

Майка му се омъжва отново през 1115 г. за Ото I фон Салм, който вероятно води регентството за малолетния Зигфрид II. През 1124 г. умира брат му Зигфрид II и още малолетният Вилхелм го последва като граф на Ваймар-Орламюнде, вероятно под регентството на Ото фон Салм.

През 1126 г. чичо му Лотар фон Суплинбург е избран като Лотар III за римско-немски крал. Вилхелм е номиниран отново за пфалцграф и до пълнолетието си (1129) е под опекунството на Готфрид.

В немския конфликт за трона Вилхелм е на страната на Велфите.

Вилхелм се жени за една Аделхайд, бракът обаче остава бездетен. След смъртта на Вилхелм граф на графството Ваймар-Орламюнде, става братовчед му Албрехт Мечката. В пфалцграфството при Рейн неговият доведен баща Ото е свален от крал Конрад III фон Хоенщауфен и на неговото място е поставен Хайнрих II Язомиргот от Австрия.

ИзточнициРедактиране