Витолд Фокин

украински политик

Витолд Павлович Фокин (на украински: Вітольд Павлович Фокін) е съветски и украински държавен и обществен деец, първи министър-председател на Украйна от 1990 до 1992 г. Член на Комунистическата партия на Украйна (КПУ) от 1976 до 1981-1991 г., член на Централния комитет на КПУ от 1988 до 1989 г., депутат на Върховния съвет на СССР от 11-и състав. Доктор по инженерни науки, професор.

Витолд Фокин
Вітольд Павлович Фокін
украински политик
Роден
25 октомври 1932 г.
Новомиколайовка, Украйна
Националност Украйна
Учил вДнипровска политехника
Политика
ПартияКомунистическа партия на Съветския съюз (1957-1991) независим
Министър-председател
24 август 1991 г. - 1 октомври 1992 г.
Семейство
СъпругаТамила Фокина
Деца2
Подпис
Уебсайт
Витолд Фокин в Общомедия

Биография

редактиране

Витолд Фокин е роден на 25 октомври 1932 г. в село Новомиколайовка, Новомиколайовски район, Запорожка област, в семейство на учители.

Образование

редактиране

През 1954 г. Витолд завършва минния факултет на минния институт „Артем” в Днепропетровск със специалност „Минно дело”.

Работни дейности

редактиране

Кариерата на Витолд Фокин започва през август 1954 г., когато след завършване на университета е изпратен в мина „Централна Боковска” в Луганска област, където работи до август 1963 г. като помощник-началник и началник на участък в мината, заместник главен инженер и главен инженер на мината и началник на минното управление в град Боковеантрацит.

От август 1963 г. до септември 1971 г. е заместник-директор на консорциума „Донбасантрацит” в град Хрусталны, управител на тръста „Первомайскугол” в град Первомайск, главен инженер на консорциума „Ворошиловградугол” в град Кадиевка и управител на комбината „Свердловантрацит” в град Довжанск, Луганска област.

Общностни дейности

редактиране

От 1957 до 1991 г. е член на Комунистическата партия на Съветския съюз. От юли 1990 г. до август 1991 г. е член на Централния комитет на КПСС.

Участва активно и в ликвидирането на последствията от аварията в Чернобил.

На 17 февруари 1999 г. на учредителното събрание на Луганската общност в Киев е избран за неин председател.

Има докторска степен по технически науки и е професор.

Политическа дейност

редактиране

През 1971 г. Фокин е назначен в Госплана на УССР, където работи като началник на отдел в Госплана на УССР (1971-1972 г.), заместник-началник на Госплана (1972-1979 г.), първи заместник-началник на Госплана (1979-1987 г.), заместник-председател на Съвета на министрите на УССР - председател на Държавния комитет по планиране на УССР (1987-1990 г.), заместник-председател на Съвета на министрите - председател на Държавния комитет по икономика на УССР (18 юли - 14 ноември 1990 г.).[1]

През октомври 1990 г. Витолд Фокин е назначен за председател на Министерския съвет на Украйна. През ноември същата година той е утвърден на този пост.

От 1991 г. Фокин заема обществени длъжности като депутат на Върховната рада от Лисичанския район на Луганска област, а по-късно е народен представител на Върховната рада на Украйна от 12-и (1-ви) избирателен район на Дарницки избирателен район № 6 на град Киев (1991-1994 г.). Той не е член на нито една група или фракция.

На 8 декември 1991 г., заедно с Леонид Кравчук, подписва Беловежкото споразумение за разпадането на Съветския съюз от името на Украйна.

От март 1991 г. е министър-председател на Украйна. Той не е свързан с никоя партия. Той подава оставка на 30 септември 1992 г. Негов наследник е Леонид Кучма.

От 1993 г. е научен сътрудник на Института за световна икономика и международни отношения, председател на Международната фондация за хуманитарни и икономически отношения между Украйна и Руската федерация и член на Висшия икономически съвет при президента на Украйна (1997-2001 г.). От 1999 г. е председател на Луганската общност в Киев (понастоящем - почетен председател).

На 18 август 2020 г. украинският президент Володимир Зеленски назначи Витолд Фокин за член на украинската делегация в Тристранната контактна група за мирно уреждане на ситуацията в Донбас.[2] На 30 септември същата година Витолд Фокин е уволнен от поста си заради множество проруски обвинения.[3]

Семейство

редактиране
  • Съпруга - Тамила Григориевна Фокина.[4]
  • Син - Игор Витолдович Фокин.[4]
  • Дъщеря - Наталия Витолдовна Замалдинова.

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране