Владимир Илиев (биатлонист)

Български биатлонист
Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Илиев.

Владимир Илиев Илиев е български състезател по биатлон. Роден е на 17 март 1987 в град Троян, сребърен медалист от световното първенство в Йостершунд 2019, европейски шампион в дисциплината спринт от Европейското първенство в Душники Здрой, Полша през 2017 г., а също и двукратен бронзов медалист от европейски първенства.[1]. Участва на Олимпиадите във Ванкувър през 2010 и Сочи през 2014. Спортист номер 1 на България за 2019 година.

Владимир Илиев
Владимир Илиев
български биатлонист
Информация
Роден
17 март 1987 г. (37 г.)
Ръст / Тегло182 cm / 70 kg
Хобипътешестване
Кариера (Световна купа)
Победи0 (биатлон),
Подиуми0 (биатлон),
Владимир Илиев в Общомедия
Медали
Световно първенство
Сребърен медал Йостершунд 2019 20 км индивидуално
Европейско първенство
Бронзов медал Отепя 2015 20 км индивидуално
Бронзов медал Тюмен 2016 15 км Масов старт
Златен медал Душники Здрой 2017 10 км Спринт

Ранна кариера

редактиране

Владимир Илиев участва в състезания от 1997 година и е част от националния отбор по биатлон на България от 2004 година. Първите му състезания са на ниво Европейска купа през сезон 2004/2005 в стартовете в Обертилиах. Участва също и в Гармиш Партенкирхен, Риднаун, но точки взима на Младежкото Световно първенство по биатлон в Контиолахти с 25-о и 21-во място в спринта и преследването. Сезон 2005/2006 той продължава да се състезава на ниво Европейска купа. Постига най-добри резултати – 7-о на масовия старт В Гурнигел, 9-о на преследването в Мартел и 15-о място на индивидуалното в Риднаун. На Младежкото Световно първенство Илиев се класира 21-ви, 18-и и 35-и на спринта, преследването и индивидуалното.

Дебют и навлизане в Световната купа

редактиране

Сезон 2006/2007 той дебютира на ниво Световна купа на спринта в Йостерсунд и завършва 105-и. Владимир продължава да се състезава предимно на Европейска купа. Най-доброто му класиране е 7-о място на спринта във Форни Аволтри. Този сезон участва и на първото си Световно първенство при мъжете, освен и това, че се състезава и на Младежкото Световно. На двете първенства той се класира съответно два пъти в топ 30 при юношите, и 86-и и 63-ти на спринта и преследването при мъжете. През сезон 2007/2008 за пръв път се качва на подиума на състезание от Европейската купа, побеждавайки на спринта на домашна земя, в Банско, а на последвалото преследване завършва 2-ри. В Брежно Осърблие се класира 3-ти спринта и 4-ти на преследването. На Световното първенство участва на спринта и се класира 96-и, а също и е трети пост в щафетата, завършила 20-а. Сезон 2008/2009 Илиев вече започва да се състезава на ниво Световна купа. Стартира в Йостершунд, Хохфилцен, Оберхоф, Руполдинг и Антхолц, но само веднъж влиза в топ 70. Първите му точки за Световна купа идват точно на Световното в Пьонг Чанг след 32-ро място на индивидуалното. На Световното първенство участва на спринта и се класира 96-и, а също и е трети пост в щафетата, завършила 20-а. Следващият сезон той не показва напредък – завършва между 64-то и 93-то място на стартовете. На Олимпиадата във Ванкувър той остава 83-ти и 79-и на спринта и преследването и участва в щафетата, завършила 16-а. На Европейското в Отепя Владимир се класира 13-и на спринта и преследването. Сезон 2010/2011 Илиев все още се подвизава в Световната купа без дори да влиза в преследванията. Сезон 2011/2012 се оказва неговия най-силен дотогава. Започва с 45-о място в Йостершунд на индивидуалното. На спринта в Хохфилцен след една грешка в стрелбата се класира 20-и. До края на сезона продължава с класирания между 40-о и 60-о място, като завършва сезона с 40-о и изкачване до 22-ро в спринта и преследването. На Световното първенство в Руполдинг след 57-о в спринта, не стартира в преследването, но на индивидуалното се представя силно и завършва 16-и.

Редовно влизане в точките

редактиране

Сезон 2012/2013 Илиев показва още по-голям напредък. В началото му стартира без точки от Йостершунд, като завършва 43-ти и 41-ви на спринта и преследването. В Хохфилцен остава 75-и в спринта, но в Поклюка постига най-доброто си постижение за Световната купа – завършва 6-и на спринта след чиста стрелба. На последвалото преследване се класира 23-ти. Благодарение на доброто си представяне, той участва и на масовия старт, но там след 4 грешки остава 28-и. Взима точки и в Руполдинг, и на спринта и преследването в Антхолц, но без някакви блестящи класирания. На Световното в Нове Место сле 42-ро място в спринта, успява да се изкачи до 39-о в преследването. На щафетата България се класира 9-а. До края на сезона той вдига нивото – В Осло на спринта и преследването съответно се класира 24-ти и 38-и. На късата дистанция в Сочи той се въпреки грешката в стрелбата си завършва 21-ви. За край на сезона той постига 33-то и 34-то място на спринта и преследването в Ханти-Мансийск.

Сезон 2013/2014 той показва отстъпление в резултатите си – влиза в точките само на спринта в Хохфилцен /40-о място/, на спринта и преследването в Антхолц /28-о и 15-о място/, на индивидуалното на Олимпиадата /38-о място/ и на спринта в Осло /37-о място/. На Олимпиадата в Сочи освен 38-ото си на индивидуалното, се класира 59-и и 54-ти на спринта и преследването.

Сезон 2014/2015 Владимир вече започва още по-редовно и още по-добре да се класира в точките. След 30-о място в индивидуалното и изкачване до 37-о в преследването след 57-о в спринта, той постига много силен уикенд в Хохфилцен – 19-и в спринта и 11-и в преследването с по един пропуск. В Поклюка Илиев продължава стабилното си представяне от Хохфилцен – 17-и на спринта, 36-и на преследването, но след 6 пропуска на масовия старт той завършва 28-и. В Оберхоф той участва в отбора за щафетата, с която се класира 7-и – най-доброто постижение на мъжката българска щафета. На спринта се класира 14-и, а после на масовия – 19-и. Руполдинг се оказва също сравнително успешна за него – класира се 17-и на спринта, но на масовия старт остава последен. В Антхолц Владимир, след 14-о място на спринта, допуска 7 грешки и пропада до 32-ро място на преследването. А, като потвърждение на добрия сезон, въпреки 4-те пропуска, взима бронзов медал на Европейското първенство в индивидуалното. На спринта допуска прекалено много грешки – 3, но въпреки това се класира 6-и. В Нове Место и Осло той продължава да бъде в добра форма – съответно 36-о и 24-то на спринта и преследването и 17-о и 27-о на индивидуалното и спринта. На Световното първенство в Контиолахти Владимир на неотборните дисциплини на два пъти буквално остава на пропуск от медала – 8-о на спринта след 1 грешка, и 6-о на преследването след 2. Участва и в щафетите – смесена и класическа, но остават 18-и и 16-и. За край на първенството той се класира 25-и на масовия старт. В заключителната спирка от Световната купа, в Ханти-Мансийск, Илиев завършва сезона със съответно 34-то, 33-то и 30-о място на спринта, преследването и масовия старт. Така Владимир прави най-успешния си сезон в Световната купа – 25-о място в генералното класиране, 22-ро в класирането за дисциплината индивидуално и преследване, 20-о за спринта и 29-о за масовия.

Сезон 2015/2016 бележи лек спад в представянето на Владимир. Започва с 66-о място на индивидуалното в Йостершунд. Обаче на спринта се класира 21-ви, а на преследването 17-и. В Поклюка взима точки единствено от преследването след 37-о място. В Руполдинг Илиев завършва 20-и на спринта, но не завършва на преследването. Участва и в щафетата, завършила 9-а. Представянето му се пренася и в Антхолц-Антерселва – 29-и и 33-ти на спринта и преследването. В Преск Айл той постига най-доброто си класиане за сезона – 8-о място на преследването, след като стартира 21-ви от спринта. На Европейското първенство в Тюмен Илиев взима втория си бронзов медал в кариерата на масовия старт след 2 грешки в стрелбата. На спринта пак остава на грешка от медала, завършвайки 5-и. На Световното първенство в Осло представянето на Владимир е най-стабилното от целия му сезон – 10-о място на спринта, 24-то на преследването, 21-во на индвидуалното, 21-во на масовия, 13-о в щафетата и 16-о в смесената щафета.

Олимпийски игри

редактиране
Игри Индивидуално Спринт Преследване Масов Старт Щафета Смесена щафета
  Ванкувър 2010 79-о 83-то 16-о
  Сочи 2014 38-о 59-о 54-то 15-о
  Пьонгчанг 2018 19-о 54-то 46-о 16-о 17-о
  Пекин 2022 61-во 31-во 25-о 18-о 19-о

Световни първенства

редактиране
Event Индивидуално Спринт Преследване Масов Старт Щафета Смесена щафета
  Антхолц 2007 63-то 86-о 18-о 18-о
  Йостерсунд 2008 96-о 20-о
  Пьонгчанг 2009 32-ро 84-то 11-о
  Ханти-Мансийск 2011 88-о 59-о 16-о
  Руполдинг 2012 57-о 16-о DNF 17-о
  Нове Место 2013 DNF 42-ро 39-о 9-о
  Контиолахти 2015 27-о 8-о 6-о 25-о 16-о
  Холменколен 2016 21-во 10-о 24-то 21-во 13-о 16-о
  Хохфилцен 2016 24-то 13-о 18-о 17-о
  Йостершунд 2019 2-ро 38-о 37-о

Източници

редактиране
  1. Българите в биатлона // 7дни СПОРТ. 7дни СПОРТ ЕООД, 5 февруари 2014. Архивиран от оригинала на 2014-02-28. Посетен на 24 февруари 2014.