Владимир Костов (писател)
Тази статия е за писателя от Република Македония. За българския журналист вижте Владимир Костов.
Владимир Костов (на македонска литературна норма: Владимир Костов) е писател, романист, новелист и драматург, от Северна Македония,[1] почетен член на Македонската академия на науките и изкуствата от 2016 година.[2]
| Владимир Костов Владимир Костов | |
| северномакедонски писател | |
 | |
| Роден |
22 септември 1932 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Скопски университет |
Биография редактиране
Роден е в 1932 година в Битоля, тогава в Кралство Югославия. Основно образование и гимназия завършва в родния си град. От 1951 година учи югославска книжовност във Философския факултет на Скопския университет. След завършването си в 1955 година започва работа като артист в Радио драмата на Радио Скопие. От 1956 година преподава македонски език във ветеринарното училище в Битоля. В 1964 година е избран за професор в Педагогическата академия в Битоля, където работи до своето пенсиониране.[1]
Занимава се с изследване на езика и сред трудовете му в тази област са: „Отстапување на Битолскиот говор и неговиот стил“, „Поетскиот јазик на К. Рацин“, „Зборникот на Миладиновци и Рациновите Бели мугри“, „Личните заменки во Битолскиот градски говор“.[1]
Още в гимназията започва да пише, предимно проза и първият му публикуван роман е „Лица со маски“ (1967 г.).[1] Пише и разкази, драми и проза за деца. Произведенията му са тематично обвързани с Битоля и Битолско. Автор е и на театрална критика, есета и литературни анализи. Много от произведенията му са драматизирани.[3]
Костов е сред основателите на Културно-художественото дружество „Илинден“ в 1957 година в Битола и негов дългогодишен художествен ръководител. Сред основателите е и на литературното списание „Развиток“ в 1963 година, на което е дългогодишен главен и отговорен редактор. В 1977 година става член на Дружеството за наука и изкуство – Битоля, в 1983 година на Дружеството на писателите на Македония, а в 1988 година на Асоциациата на независимите писатели на Македония.[3]
Носител е на наградата на град Битола „4-ти ноември“ за цялостно творчество, „11 октомври“ (1984), на „1 май“ „Ванчо Николески“ (1997) и „Рациново признание“ (1999).[4]
Библиография редактиране
- Романи
- Лица со маски (роман, 1967)
- Свадбата на Мара (роман, 1968)
- Нов ум (роман, 1970)
- Учителот (роман, 1976)
- Црквичето Четириесет маченици во Битола (роман, 1984)
- Вујко (роман, 1984)
- Чума (новели, 1989)
- Клетва (роман, 1989)
- Последното целивание (роман, 1992)
- Грешка (краток роман, 1992)
- Битолски триод (роман, 1994)
- Сениште во град Битола (роман, 1994)
- Битолска хроника - обителска трагедија (два кратки романа, 1998)
- Тане (роман, 2000)
- Писание за Страшниот суд (роман, 2011), Матица македонска
- Дива мисла (роман, 2014), издание на Матица македонска
- Разкази и новели
- Игра (кратки разкази, 1969)
- Ах, бре (кратки разкази, 1970)
- Шумата ечеше (приказка, 1982)
- Грешниот Захарие (новели, 1986)
- Тестамент (кратки разкази за млади)
- Чума (новели, 1989)
- Келешот (новели)
- Маргарит (кратки разкази, 1996)
- Строгата школа на животот (кратки разкази за деца и младинци, 1998)
- Хераклејски мозаик (сбирка от 201 разказа, 2003)
- Битолијада (2006)
- Скршена чаша (разкази, 2007)
- Книги за деца и младежи
- Каде си тргнал, сине (роман за млади, 1982)
- Тој ми кажа (роман за млади, 1992)
- Солза за Мите (роман за млади, 1997)
- Еврејчето Шами (проза за деца и млади, 2007)
- Скршена чаша (разкази, 2007)
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 100.
- ↑ Павловска, Елена. Владимир Костов избран за почесен член на МАНУ // ТВ ТЕРА — ТЕРА Телевизија, 5 декември 2016. Посетен на 15 декември 2018.[неработеща препратка]
- ↑ а б Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 101.
- ↑ Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 102.