Уикипедия

Владимир Шумелов

български писател и литературен критик

Владимир Стефанов Шумелов е български писател и литературен критик.[1]

Владимир Шумелов
български писател и литературен критик
Пловдив, Балабанова къща, 1 юни 2009 г.
Пловдив, Балабанова къща, 1 юни 2009 г.
Роден
Националност България
Учил въвВеликотърновски университет
Работилписател, критик
Литература
Период1989 –
Жанроверазказ, есе
Дебютни творби„Двойно“ (1994)
Награди„Южна пролет“ (1995)
„Интелект“ (1998)
„Светлоструй“ (1999)
„Дървото на живота“ (2014)
„Атанас Липчев“ (2016)
„Дървото на живота“ (2016)
Владимир Шумелов в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 20 октомври 1958 г. в Перник. Завършва специалността „Българска филология“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1982 г.

Живее и работи във Велико Търново. В началото на 90-те години на XX в. е асистент по Обща лингвистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, редактор в издателства. От 2013 г. работи като гл. експерт и координатор в Дирекция „Култура, туризъм и международни дейности“ на Община Велико Търново.

Един от основателите и председател на Сдружение на литературни дейци „Света гора“ във В. Търново от 1996 г.[2], член на националното Сдружение на български писатели от 1999 г. От 2009 г. е в Управителния съвет на Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ и съучредител и член на Контролния съвет на Клуб на дейците на културата във Велико Търново от 2016 г.

В периода след 1990 г. има над 450 пуб­ли­ка­ции: бе­лет­рис­ти­ка, пуб­ли­цис­ти­ка, есе­та, пре­во­ди, ста­тии, ре­цен­зии, от­зи­ви в на­уч­ни из­да­ния за ху­ма­ни­та­рис­ти­ка и сбор­ни­ци; редактор на книги от различни жанрове, автор на предговори към тях; редактор на юбилейни вестници във В. Търново („Гайда“, „Земята на българите“, „Велико Търново“, „Независимост“), автор и редактор на статии за енциклопедии. Публикува многобройни критически статии и белетристични текстове в специализирани литературни сайтове в интернет.

Гл. редактор и редактор в различни културни издания: в. „Артфорум“ – В. Търново (1997 – 2002), алманах за литература, наука и изкуство „Света гора“[3] – В. Търново (от 1997 г.), в. „Литературен бюлетин“ – В. Търново (2013, 2014) и др. Гост-редактор на специален български брой на френското списание за новелистика „Брев“[4].

Негови текстове са публикувани на френски, английски, сръбски и македонски език.

Награди

редактиране
  • 1995 – Голяма награда за дебютна прозаична книга „Южна пролет“ (Хасково) за сборника „Двойно“ (1994, „Елпис“, В. Търново);
  • 1995 – награда „Дебюти“ на фондация „Славяни“ за сборника „Двойно“ (1994, „Елпис“, В. Търново);
  • 1998 – национална награда „Интелект“ (В. Търново) за сборника „Между Бекет и Аз“ (1998, „ПАН-ВТ“, В. Търново);
  • 1999 – национална награда „Светлоструй“ (с. Щръклево, Русенска област) в раздел „Проза“ за сборника „Между Бекет и Аз“ (1998, „ПАН-ВТ“, В. Търново);
  • 2012 – Втора награда в конкурса за къса проза на електронните списания „Liternet“ и „eRunsMagazine“ за разказа „Майната ви“[5];
  • 2013 – Втора награда в националния конкурс „Разказ на младежка тема“ на Община Варна за разказа „Пътеката“;
  • 2014 – Първа награда за проза в националния конкурс „Дървото на живота", посветен на Станка Пенчева (Стралджа) за разказа „Пърформанс на пчелата в полет, ден преди…“;[6]
  • 2015 – Втора награда в конкурса „Любовта в края на кабела“ на Фондация „Буквите“ за разказа „Разговорът“; [7]
  • 2015 – Втора награда за разказ в Третия национален конкурс на сайта за литература „e-Lit.info“ и Община Троян „Любовен човек“ за разказа „Любов, отново“ [8]
  • 2016 – Голямата награда за разказ във Втория национален литературен конкурс „Атанас Липчев“ – Варна
  • 2016 – Първа награда в раздел „Проза“ за разказа „Деветият кръг“ и есето „Краят“ в литературен конкурс „Дървото на живота“ – Стралджа 2016
  • 2017 – Втора награда в конкурса за къса проза на електронните списания „Liternet“ и „eRunsMagazine“ за разказа „Фотографията“;
  • 2017 – Трета награда в Международния литературен конкурс на Салон за българска култура и духовност, Чикаго, САЩ – за разказа „Тъндъртийф“.

Библиография

редактиране
  • Двойно. Разкази и новели. Велико Търново: Елпис, 1994, 94 с., (библиофилско издание). Велико Търново: ПАН-ВТ“, 1999, 94 с. ISBN 954-9507-68-8
  • Между Бекет и Аз. Разкази и новели. Велико Търново: „ПАН-ВТ“, 1998, 91 с. ISBN 954-9507-48-3; (2-ро изд.). Велико Търново: Фабер, 2003, 91 с. ISBN 954-775-204-9
  • Накърнимото. Етюди и критики. Пловдив: Жанет-45, 2004, 273 с. ISBN 954-491-200-2
  • И така нататък. Разкази и новели. Велико Търново: „Фабер“, 2007 ISBN 978-954-775-819-3
  • Цветните спомени на греха. Етюди, критики, фрагменти. Велико Търново: „Фабер“, 2009, 231 с. ISBN 978-954-400-096-7
  • Лисица в кокошарника. Критически статии върху книги и литературни градове. Велико Търново: „Фабер“, 2013, 238 с. ISBN 978-954-400-866-6
  • Pink Floyd. Елипси. Велико Търново: „Фабер“, 2013, 151 с. ISBN 978-954-400-789-8
  • Каквото дойде. Четири писма за любовта. Велико Търново: „Фабер“, 2014, 95 с. ISBN 978-619-00-0074-7
  • Биобиблиография на Владимир Шумелов (1990 – 2015) (съст. Владимир Шумелов). Велико Търново: „ДАР-РХ“, 97 с. ISBN 978-954-9489-46-0
  • Ще чакам дъгата (литературна критика, интервюта, етюди). Бургас: „Либра Скорп“, 2017, 280 с. ISBN 978-954-471-368-3

Източници

редактиране
  1. ↑ Миролюб Влахов, Излезе от печат „Биобиблиография (1990 – 2015) на Владимир Шумелов“, „Разказвачите“ (архивирано от оригинала).
  2. ↑ Миролюб Влахов, Алманах за литература, наука и изкуство „Света гора“, „Разказвачите“ (архивирано от оригинала).
  3. ↑ Артфорум // Архивиран от оригинала на 2017-03-24. Посетен на 2016-04-04.
  4. ↑ Brèves, № 58, 1999
  5. ↑ „Майната ви“ в Liternet.bg
  6. ↑ Владимир Шумелов и Светла Гунчева са победилите в конкурса „Дървото на живота“, lira.bg, 12 ноември 2014.
  7. ↑ „Разговорът“, Bukvite.bg.
  8. ↑ Трети литературен конкурс „Любовен човек“, резултати, e-lit.info.

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владимир_Шумелов&oldid=12277560“.