Влатадес
Влатадес (на гръцки: Μονή Βλατάδων) или Чауш манастир[1] е средновековна църква на Вселенската патриаршия в македонския град Солун, Гърция. Църквата е католикон и единствена оцеляла сграда на едноименния манастир, съществувал през византийската и османската епоха. Днес манастирът е ставропигиален.[2] От 1988 година е част от обектите на световното наследство на Юнеско като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун.[3][4][5]
| Влатадес Μονή Βλατάδων | |
 Общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Солун |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | ставропигия |
| Тип на сградата | кръстокуполен храм |
| Изграждане | XIV век |
| Статут | действащ храм |
| Влатадес в Общомедия | |
История редактиране
Църквата е разположена в Горния град, на улица „Ептапиргио“, на стръмен терен. Манастирът е основан малко след средата на XIV век. Ктитори са братята монаси Доротей и Марк Влатис (Δωρόθεος, Μάρκος Βλατής), ученици и последователи на Григорий Палама. Манастирът е посветен на Христос Вседържител и днес храмовият му празник е Преображение Господне на 6 август. След падането на Солун в ръцете на османските турци в 1430 година, манастирът е превърнат в джамия. Скоро обаче е възстановен като християнски храм и в 1446 година със султански ферман на манастира са дадени специални привилегии. С времето манастирът се сдобива с различни собствености в града и извън него, като църквите „Света Богородица Лагудяни“, „Свети Николай Сирак“, „Свети Атанасий“.[2]
Архитектура редактиране
Католиконът е кръстокуполен храм с осмоъгълен тухлен купол в центъра и затворен трем на западната, северната и южната страна, завършващ с два параклиса на изток. Северният параклис, северната, западната част и малко от южната част на трема са по-късно добавки – вероятно от 1801 година. В 1907 година е добавен отворен трем на юг и малък портик на западната страна.[2]
Във вътрешността има запазени ценни стенописи от 1360 – 1380 година, чийто стил се отличава с тържественост, сдържани емоции и елегантни движения. В храма се пазят много икони от XII до XIX век, мощи и голяма сбирка ръкописи и документи, включително имперски хрисовули, патриаршески сигилии и османски фермани.[2]
Бележки редактиране
- ↑ Papagiannopoulos, Apostolos. Monuments of Thessaloniki, Rekos ltd., 2015, p.92
- ↑ а б в г Μονή Βλατάδων // Thessaloniki 4 all. Посетен на 11 юли 2016.
- ↑ Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika // UNESCO. Посетен на 11 юли 2016.
- ↑ ΠΑΓΚΟΣΜΙΑ ΠΟΛΙΤΙΣΤΙΚΗ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑ UNESCO: Παλαιοχριστιανικά και Βυζαντινά μνημεία Θεσσαλονίκης // Hellenic National Commission for UNESCO. Архивиран от оригинала на 2012-06-27. Посетен на 11 юли 2016.
- ↑ Στογιόγλου, Γεωργίου. Τα πατριαρχικά Μοναστήρια της Μακεδονίας // Πεμπτουσία, 4 Νοεμβρίου 2011. Посетен на 27 октомври 2019 г.