Отваря главното меню

Вселенската, наричана още Цариградската или Константинополската патриаршия (на гръцки: Oικουμενικό Πατριαρχείο Kωνσταντινουπόλεως) е автокефална поместна православна църква със седалище в Истанбул, Турция. Катедрална църква на патриаршията е „Свети Георги“.

Вселенска патриаршия
Oικουμενικό Πατριαρχείο Kωνσταντινουπόλεως
Emblem of the Ecumenical Patriarch of Constantinople Bartholomew I.svg
Информация
Произлязла от Антиохийска патриаршия
Основана
основаване38 г.
автокефалия – 330 г.
Статут автокефална
Предстоятел Вартоломей I
Ранг патриарх
Обред византийски
Календар новоюлиански, юлиански
Богослужебен език гръцки
Седалище Истанбул, Турция
Диоцез Гърция, Турция и други
Численост
Паство 3 500 000
Сайт www.ec-patr.org

ИсторияРедактиране

Създадена след разцеплението на Римската империя (395 г.). Отначало е възглавявана от епископ, а от 451 г. – от патриарх.

Под юрисдикцията на Вселенската патриаршия минават:

След падането на Цариград под османска власт (1453 г.) на цариградския патриарх е признато правото да бъде духовен глава на всички източни (православни) християни в пределите на империята.

В първите векове на османското владичество Цариградската патриаршия подпомага църковното и училищното дело в Османската империя и противодейства на опитите за потурчване на отделни селища и райони на Балканския полуостров, в това число и в българските земи.

От 18 век и началото на 19 век патриаршията до голяма степен приема „мегали идея“ и се стреми да гърцизира негръцкото християнско население в империята. Тя противодейства с всички сили и средства на църковно-националната борба на българския народ и след учредяването на Българската екзархия (1870 г.) не признава нейната автокефалност (самостоятелност) до 1945 г. Цариградската патриаршия възпрепятства българската църковна и училищна дейност в Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор 1878 г. отново остават в пределите на Османската империя. Подкрепя не само гръцката, но и сръбската националистическа пропаганда в тези две области и пр.

След края на Втората световна война 1939-1945 г. Вселенската патриаршия признава не само автокефалността на Българската православна църква, но и въздигането и в патриаршеско достойнство (през май 1953 г.).

СтруктураРедактиране

Глава на Вселенската патриаршия и на Светия Синод е архиепископът на Константинопол, Новия Рим и вселенски патриарх, пръв сред равни и съвместен държавен глава на Света гора Вартоломей I (1991-). Поместните православни църкви на Вселенската патриаршия се състоят от 6 архиепископии, 8 църкви и 18 митрополии, осем от които директно управлявани от вселенския патриарх. Три от шестте архиепископии имат свои митрополии – общо 17, които са част от техните диоцези. Две от църквите на патриаршията са автономни – Финландската православна църква и Естонската апостолическа православна църква.

АрхиепископииРедактиране

Додеканезки митрополииРедактиране

Други митрополииРедактиране

Европа:

Америка:

Азия и Океания:

Автономни църквиРедактиране

Други диоцезиРедактиране

  • Укпаинска православна църква на Западна Европа
    • Лондонска епископия
    • Западноевропейска епископия (Гент)

Митрополии на Новите области (в Гърция)Редактиране

Новите области са епархиите на Цариградската патриаршия, които попадат в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година и след края на Първата световна война в 1920 година. Те са под юрисдикцията на Вселенската патриаршия, но са, без тези на Додеканезите, de facto администрирани от Църквата на Гърция според споразумение между двете църкви.

Титулярни епархииРедактиране

 
Православните митрополии в Мала Азия в 1880
АрхиепископииРедактиране
Митрополии (в Турция)Редактиране
  • Стара митрополия на Ефес
  • Стара митрополия на Ираклия и екзархия на Тракия
  • Стара митрополия на Кесария
  • Стара митрополия на Кизик
  • Стара митрополия на Никомидия
  • Стара митрополия на Никея и екзархия на Витиния
ЕпископииРедактиране

Вижте същоРедактиране