Вовуса
Вову̀са или на арумънски Баяса или Бъяса (на гръцки: Βοβούσα, варианти Μπαϊεάσα, Βωβούσα[1]) е село в Северозападна Гърция, дем Загори, област Епир. Според преброяването от 2001 година населението му е 179 души. Селото традиционно има арумънско (влашко) население.
| Вовуса Βοβούσα | |
| — село — | |
 Изглед към Вовуса | |
  Вовуса  Вовуса  Вовуса | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Епир |
| Дем | Загори |
| Географска област | Загори |
| Надм. височина | 1189 m |
| Население | 179 души (2001) |
| Вовуса в Общомедия | |
История редактиране
„Въ селото Вовуса, което лежи въ долината, има много бичкийници, които си донасятъ материала отъ горитѣ. Тѣ не обръщатъ внимание на бѫдѫщето на гората, а я сѣкатъ както завърнатъ. Ако падне нѣкое дърво тъй, че имъ е невъзможно да го отнесатъ, то тамъ си го и оставятъ. Или пъкъ изсичатъ една часть отъ гората съвършенно, както голѣмитѣ, тъй и малкитѣ дървета и тогазъ взематъ само туй, което имъ влиза въ работа. Отъ силнитѣ дъждове земята се измива и скалата се явява на бѣлъ свѣтъ. Дърветата ги влѣкатъ низъ стръмнината, нарѣзватъ ги на дъски и ги разпращатъ изъ цѣлия Епиръ...
Селото е разположено отъ двѣтѣ страни на рѣката[2] Вовуса, която всѣкога е многоводна. Тукъ се намира и единъ каменъ мостъ, съ голѣмъ сводъ, който е единственъ въ горнето ѝ течение и затова прѣзъ лѣтото прѣминаватъ много хора прѣзъ селото. Населението се състои отъ 120 аромѫнски фамилии и се занимава съ дърводѣлство, платнарство и скотовъдство. Послѣднйото не е тъй развито, както въ селото Периволи, а тѣсната рѣчна долина не дава мѣсто за земледѣлие. Въ срѣдата на селото на една скална издаднина се намира казармата, въ която живѣятъ войници и се поддържатъ отъ общината, защото често пѫти селото е нападано отъ разбойници и откарвали съ себе си по-богатитѣ хора, които пущали срѣщу откупъ.“[3]
Преди 1912 година в селото има румънско училище с директор Таки Вашоти (Tache Vaşoti) от Баяса.[4]
Бележки редактиране
- ↑ Δ. Λιθοξόου - Τα βλάχικα χωριά της περιοχής Βογιούσα
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 135.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 136.
- ↑ Documente berciu biserici[неработеща препратка]
