Арумънският или армънският език (armãneashti, armãneashte, armãneashci, armãneashce), известен и като влашки, цинцарски и куцовлашки език, е източноромански език, който принадлежи към индоевропейските езици и се говори от арумъните на Балканите.

Арумънски език
Limba armãneascã
СтранаГърция, Северна Македония, Албания
РегионМакедония, Тесалия, Епир
Говорещи100 – 250 хил.[1]
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Романски
..-Източноромански
...→Арумънски
Кодове
ISO 639-1
ISO 639-2rup
ISO 639-3rup

Карта на арумънския език

История редактиране

Въпросът за произхода и отношението на арумънския към съвременния румънски език е изключително дискусионен, предвид спора за произхода на румънците. Най-близко до арумънския е мъгленорумънският, считани от някои лингвисти за наречия на един и същ език (виж език или диалект). Арумънският език също така е близък до румънския език, което е и причината много лингвисти (особено румънски) да приемат този език, ведно с мъгленорумънския, не за отделен език, а за диалект на румънския.

Първите опити за създаване на писмен език на арумъните датират от края на XVIII век и са въз основа на гръцката азбука, а от началото на XIX век – на базата на латиницата. През втората половина на XIX век по инициатива на Румъния са отворени в Македония, Тесалия и Епир арумънски училища. Те съществуват в Гърция допреди Втората световна война, а в Албания и Югославия са затворени, като сред ограничените арумънски общности в тези страни се насърчава изучаването на румънски език.

През XIX век и в началото на ХХ век в Румъния и Османската империя излизат публикации във вестници и списания на арумънски език на автори като Константин Белемаче, Андрей Багаву, Нуши Тулиу и т.н.

През 1980-те години възниква спонтанно движение за отделен книжовен арумънски език, на който започват да се издават списания по румънския правопис, но със специфична арумънска азбука (предложена през 1813 г. от Михаил Бояджи), заимствала елементи от гръцката азбука и гръцкия език.

Диалекти редактиране

Разграничени са 6 диалекта, обособени в 2 групи – северна и южна:

Северни
  1. фаршеротски
  2. москополски
  3. мюзекерски
Южни
  1. пиндски
  2. грамостенски
  3. олимпски

Литература редактиране

Източноромански езици

Простонароден латински език
Субстрат
Трако-римска култура

Румънски (Молдовски, Влашки в Сърбия)
Регулатори

Арумънски

Мъгленорумънски

Истрорумънски
Граматика
  • Нарумов Б. П. Арумынский язык/диалект // Романские языки. М., 2001.
  • Черняк А. Б. Арумынский язык // Основы балканского языкознания: Языки балканского региона. Л., 1990, ч. 1
  • Bibliografia macedo-română. Freiburg, 1985
  • Dahmen W., Kramer J. Aromunischer Sprachatlas. Atlasul lingvistic aromân / Red. J. Kroemer. Hamb., 1985, Bd. 1
  • Kramer J. Rumänisch: Areallinguistik II. Aromunisch // Lexikon der romanistischen Linguistik / Hrsg. von G. Holtus, M. Metzeltin, Ch. Schmitt. Tübingen, 1991, Bd. 3
  • Bara M., Kahl Th., Соболев А. Н. Южноарумынский говор села Турья (Пинд). Синтаксис. Лексика. Этнолингвистика. Тексты. München: Biblion Verlag, 2005.
  • Κατσάνης, Ν. – Ντίνας, Κ., „Γραμματική της Κοινής Κουτσοβλαχικής“, Αρχείο Κουτσοβλαχικών Μελετών 1, Θεσσαλονίκη 1990.
  • Siokis, Nikolaos Dimokratous. Aromanian Zoonymica from Kleisoura (prefecture of Kastoria). Zeitschrift für Balkanologie 43 (2007), 1. с. 68 – 78. Посетен на 21 юли 2014.
Речници
  • Papahagi T. Dicţionarul dialectului aromân general şi etimologic. Ed. a doua. Bucureşti, 1974
  • Vrabie E. An English-Aromanian (Macedo-Romanian) dictionary: with two introductory sketches on Aromanian. University, MS, 2000
  • Νικολαϊδης, Κωνσταντίνος, (πρώην γυμνασιάρχης), „Ετυμολογικόν Λεξικόν της Κουτσοβλαχικής Γλώσσης“, τύποις Π.Δ. Σακελλαρίου, Εν Αθήναις 1909

Източници редактиране

Външни препратки редактиране