Отваря главното меню

Военна организация на БКП

Военната организация е въоръжено крило на Българската комунистическа партия, съществувало от 1920 до 1925.

Военната организация е създадена след събитията от 1919-1920 г. известни като Транспортната стачка. Въпреки че стачката е потушена от правителството на БЗНС и с помощта на Оранжевата гвардия, ръководството на БКП (т.с.) решава да приеме мерки за въоръжаване на членовете си срещу евентуални нови репресии на земеделското правителство.[1]

ВО се състои от следните секции: организационно-мобилизационен, оперативен, за работа в армията, по въоръжаването и разузнавателен. Изгражда се по области, окръзи и райони. Използва за дейността малки оперативни групи от по шестима души – "шесторки", съставени от най-опитни и способни да работят с оръжие комунисти.

ВО участва активно в подготовката и вдигането на Септемврийското въстание от 1923. Поради гибелта на голяма част от дейците ѝ, след разгрома на въстанието ВО е овладяна от ултраляв уклон. Начело ѝ застава о.з. майор Коста Янков. ВО се изражда в сектантска терористична организация, което в крайна сметка води до извършването на атентата в църквата "Света Неделя" през април 1925. Вследствие на правителствения терор след атентата ВО е почти напълно физически унищожена и престава да съществува.

ИзточнициРедактиране

  1. „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България” – книгата на Петър Семерджиев разглежа България и Съветска Русия (от 1922 г. СССР) в периода 1918-1943 г. „Петър Семерджиев: БКП като инструмент на Съветския съюз за дестабилизация на България“. // Държавна сигурност.com, 2 март 2014. Посетен на 10 май 2014.

Вижте същоРедактиране