Волост (на руски: во́лость, от женски род) е бивша административно-териториална единица в Русия и Съветския съюз. Общото значение е „селска територия, подчинена на град“.

Сградата на волостната управа в с. Вятское (Ярославска губерния), 1900-те години

В Древна Русия цялата територия на княжеството се нарича волост. До XVIII век в Русия няма единно административно-териториално деление – тя се дели на уезди, станове и др., които на свой ред включват такива единици като пътища, дялове, волости, сотни и пр.

Петър I провежда реформа на висшите административно-териториални единици, като са образувани губернии. При управлението на Екатерина II броят на губерниите е увеличен, а те са разделени на уезди. При Павел I продължава унифицирането на административно-териториалното деление, като за селски територии с казьонни селяни (обслужвали императора и рода му) е създадена (1797) административната единица волост с органи за местно самоуправление. През 1837 – 1841 г. волостите са разделени на селски общини (сельские общества). След отмяната (1861) на крепостното право[1] от Александр II са въведени волости и за останалите крепостни селяни: на дворяните и помешчиците. Така се утвърждава 4-степенна система от административно-териториални единици: губерния – уезд – волост – община.

В хода на административно-териториалната реформа от 1923 – 1929 г. в СССР волостите са закрити и се въвежда административно-териториално деление, в което основните единици са областите и районите.

Управление

редактиране

Системата на управление във волостите се развива значително с реформата, започнала през 1861 г. и довела до пълна отмяна на крепостното право[2]. То се основава на нормативен документ с име „Общее положение о крестьянах, вышедших из крепостной зависимости“ (1861).

Всяка селска община има селско събрание (сельский сход), което избира селските длъжностни лица – селския старшина (сельский староста), събирача на данъци, стотници, десетници и др.) и разрешава разпределението на налозите, някои поземлени въпроси, дребни полицейски дела.

Волостното управление (според акта от 1861 г.) включва:

  • волостно събрание (волостной сход)
  • волостен старшина (волостной старшина)
  • волостна управа (волостное правление) – при старшината
  • волостен селски съд (волостной крестьянский суд)

Национални волости

редактиране

Имало е също „национални волости“ в региони със значителни етнически малцинства – както в Руската империя, така и в СССР до реформата от 1920-те години.

В съвременната Руска федерация е съществувала Вепска национална волост с права на муниципален район в Република Карелия от 1994 до 2005 г. Понастоящем в редица региони на Русия (например в Псковска област) волости се наричат т.нар. селски поселения (сельские поселения), включващи по няколко села.

Източници

редактиране
  1. Крестьянская реформа в России 1861 года. Сборник законодательных актов / под ред. К. А. Софроненко. – М.: ГИЮЛ, 1954 – 318 с.
  2. Самоуправление крестьянского сельского и волостного общества. – М.: Тип. т-ва И.Д.Сытина, 1905. – 143 с.

Литература

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Волость“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​