Псковска област е субект на Руската федерация, в Северозападния федерален окръг[1]. Площ 55 399 km2 (48-о място по големина в Руската Федерация, 0,32% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 636 240 души (68-о място в Руската Федерация, 0,43% от нейното население). Административен център град Псков. Разстояние от Москва до Псков 639 km.

Псковска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Псковска област на картата на РусияПсковска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърПсков
Площ55 399 km²
Население636 240 души (2018)
11,5 души/km²
Адм. центърПсков
Федерален окръгСеверозападен федерален окръг
ГубернаторАндрей Турчак
Часова зонаUTC +3
МПС код60
Официален сайтwww.pskov.ru
Псковска област в Общомедия

Историческа справка редактиране

На територията на Псковска област възникват едни от най-старите руски градове: Псков, за първи път споменат в Лаврентиевската летопис през 903 г.; Великие Луки, за първи път споменат в Новгородската летопис през 1166 г., през 1611 г. разрушен и отново възстановен през 1619 г.; Остров, за първи път споменат през 1342 г., град от 1777 г.; Порхов, за първи път споменат през 1346 г., град от 1777 г. През ХVІІІ в. са утвърдени за градове селищата: Себеж (основан като крепост през 1535 г.) през 1772 г., Невел през 1773 г., Новоржев и Опочка (основан като крепост през 1412 г.) през 1777 г., Гдов (основан през 1431 г.) през 1780 г. и Печори (основан през 1472 г.) през 1782 г. останалите 3 града Дно, Пустошкя и Питалово са признати за такива през ХХ в.

Псковска и Великолукска области са образувани на 23 август 1944 г. На 16 януари 1945 г. към състава на Псковска област са предадени районите на естонските градове Печори и Питалово (Абрене). На 2 октомври 1957 г. Великолукска област е закрита, като западната ѝ част е предадена на Псковска област, а източната – на Калининска област (сега Тверска област).

Географска характеристика редактиране

Псковска област се намира в най-западната част на Европейска Русия, в Северозападния федерален окръг. На североизток граничи с Ленинградска област, на изток – с Новгородска и Тверска област, на югоизток – със Смоленска област, на юг и югозапад – с Беларус и на запад – с Латвия и Естония. В тези си граници заема площ от 55 399 km2 (48-о място по големина в Руската Федерация, 0,32% от нейната площ).[2]

Областта е разположена в северозападната част на Източноевропейската равнина. Релефът ѝ е низинно-хълмист. На запад се намира обширната Великорецка равнина с Псковско-Чудската падина, а в крайния изток – западната част на Приилменската низина. между тях са разположени три ниски възвишения: Лужкото (до 204 m) на север, Судомското (до 294 m) в средата и Бежаницкото възвишение (но 338 m, най-високата точка на областта). В западните райони на областта попадат източните склонове на възвишението Хааня, в южните райони – северната част на Невелско-Городокското възвишение, а на югоизток – крайните северозападни разклонения на Валдайското възвишение.[2]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -7 °C до -8 °C, средна юлска – от 17 °C до 17,5 °C. Годишната сума на валежите е от 550 до 650 mm с максимум през лятото е есента. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 144 дни на запад, а на изток по-малко.[2]

На територията на областта протичат около 13 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 165 700 km и принадлежат към водосборните басейни на реките Нева, Нарва, Западна Двина и Луга, всичките вливащи се в Балтийско море. На изток и югоизток протичат реките Шелон и Ловат от басейна на Нева. На запад протича река Великая с притоците си Сорот, Череха, Пскова – десни и Иса, Синя, Утроя, Кухва – леви, вливаща се в Чудско-Псковското езеро, а на север – река Плюса и двете от басейна на Нарва. На югоизток в малък участък по границата с Тверска област протича река Северна Двина с притоците си Усвяча и Дриса. От крайния север на областта водят началото си малки реки, леви притоци на Луга. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното (50%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в началото на декември, а се размразяват в началото на април.[3]

В Псковска област има над 3,8 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ над 3130 km2, в т.ч около 2,3 хил. езера с площ над 10 дка. Най-широко е разпространението на езерата в по-високите южни части на областта, а в пределите на равнините количеството им е значително по-малко. Произходът им е предимно ледников, но има и много преградни и крайречни (старици) езера. Най-голямото естествено езеро в Псковска област е Чудско-Псковското разположено на границата с Естония, състоящо се от три свързани помежду си езера – Чудско, Псковско и Топло. Други по-големи са Жижицкото и Двинско-Велинското в югоизточната част. Блатата и заблатените територии заемат 8,6% от територията на областта – 4762 km2, като на границата с Новгородска област е разположена една от големите блатни системи в Европа – Полисто-Ловатската блатна система и Никандровското блато.[3]

Почвите са предимно подзолисти (на юг – ливадно-подзолисти) и блатни. Най-плодородните почви са в южната част. Областта е разположена основно в зоната на смесените гори. Те заемат 31% от нейната територия (1,8 млн.ха). Най-залесени са северните и югоизточните райони (50 – 60%), а в централните части горите са до голяма степен изсечени. Преобладават бор, смърч, бреза, осика, ела. Животинския свят е представен от лос, дива свиня, заек, лисица, множество видове птици, а в реките – различни видове риба.[2]

Население редактиране

На 1 януари 2018 г. населението на Псковска област е наброявало 636 240 души (68-о място в Руската Федерация, 0,43% от нейното население). Гъстота 11,48 души/km2. Градско население 71,38%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническия състав на областта и бил следния: руснаци 717 101 души (94,25%), украинци 12 471 (1,64%), беларуси 9664 (1,27%), цигани 3220 (0,42%), арменци 2270 (0,3%).

Административно-териториално деление редактиране

 
Административно-териториално деление на Псковска област

В административно-териториално отношение Псковска област се дели на 2 областни градски окръга, 24 муниципални района, 14 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Великие Луки и Псков) и 12 града с районно подчинение и 14 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Псковска област към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Псков
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Великие Луки 60 92 757 гр. Великие Луки 92 757 313
2. Псков 96 52209 840 гр. Псков 209 840
Муниципални райони
1. Гдовски 3391 12 161 гр. Гдов 3542 125
2. Плюски 2767 7749 сгт Плюса 2768 93 Заплюсе
3. Струго-Красненски 3090 10 339 сгт Струги Красние 6502 87
4. Печорски 1251 20 247 гр. Печори 10 034 52
5. Псковски 3622 39 962 гр. Псков
6. Порховски 3176 17 939 гр. Порхов 8926 88
7. Дновски 1194 11 459 гр. Дно 7855 113
8. Палкински 1191 7791 сгт Палкино 2674 40
9. Островски 2436 29 163 гр. Остров 20 568 55
10. Дедовички 2188 12 376 сгт Дедовичи 7685 129
11. Питаловски 1111 10 950 гр. Питалово 5335 102
12. Красногородски 1320 6933 сгт Красногородск 3690 159
13. Пушкино-Горски 1059 8035 сгт Пушкинские Гори 4621 112
14. Новоржевски 1682 8253 гр. Новоржев 3296 144
15. Бежаницки 3535 10 554 сгт Бежаници 3572 181 Красни Луч
16. Опочецки 2029 16 697 гр. Опочка 10 307 130
17. Локнянски 2412 8222 сгт Локня 3470 205
18. Себежки 3072 19 423 гр. Себеж 5452 189 Идрица, Сосновой Бор
19. Пустошкински 1874 8323 гр. Пустошка 4083 191
20. Новосоколнически 1616 13 130 гр. Новосоколники 7378 287
21. Великолукски 2960 21 654 гр. Великие Луки 313
22. Кунински 2621 9166 сгт Куня 2785 348
23. Невелски 2690 24 006 гр. Невел 15 133 242
24. Усвятски 1106 5035 сгт Усвяти 2674 304
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Псковской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Селско стопанство редактиране

Отглежда се едър рогат добитък, свине, птици, фуражни и зърнени култури, картофи, зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1034[4] 874,7[5] 695,7 575,6[5] 365,3[6] 275,5 245,3[6]

Източници редактиране

  1. Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Псковска област (Пско́вская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 27. Полупроводник – Пустиня [Полупроводники – Пустыня]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-364-4. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2021-06-05 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Псковска област
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Псковска област
  4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))