Волфганг Борхерт
Волфганг Борхерт (на немски: Wolfgang Borchert) е германски поет, белетрист и драматург.
| Волфганг Борхерт Wolfgang Borchert | |
 Профил на Борхерт от немска пощенска марка, 1996 г. | |
| Роден | 20 май 1921 г. |
|---|---|
| Починал | 20 ноември 1947 г. |
| Професия | поет, белетрист, драматург |
| Националност |  Германия |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Волфганг Борхерт в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е в Хамбург. Още 15-годишен, започва да пише стихове. Изучава книжарска професия и за кратко е актьор в Люнебургския областен театър.
През 1941 г. е призован във Вермахта. Следващата година е тежко ранен, влиза в лазарет. Заради антинацистки изявления е арестуван и е осъден на смърт за „разложение на армията“, но е помилван и пратен обратно на фронта, за да „докаже себе си“. Отново е арестуван и осъден, накрая попада във френски плен, но успява да избяга при транспортирането му в лагер. Тежко болен и дълбоко потресен от преживяванията си във войната, Борхерт се завръща в родния си град през 1945 г. Започва работа като автор на текстове за литературно кабаре, но го арестуват за политически вицове.
Борхерт става асистент-режисьор в Хамбургския театър и ръководител на кабаре, а след това и режисьор във Вестерланд. Успява да публикува стихосбирката си „Фенер, нощ и звезди“[1] (1946) с творби от периода 1940 – 1945 г. Международна известност му създава експресионистичната драма „Вън пред вратата“ (1947), която го изявява като първия ярък представител на новата „поезия на оцелелите“, както и сборникът му с разкази „Глухарчето“ (1947).
Принадлежи към движението Литература на развалините. Поетът умира от туберкулоза в швейцарски санаториум едва на 26-годишна възраст.
Влияние
редактиранеМалкото по обем творчество на Волфганг Борхерт е създадено в трескава надпревара със смъртта и става символ за „поколението на завърналите се“ от Втората световна война, което не намира мястото си в новата действителност. Поезията му оказва силно влияние върху новата немска литература и преди всичко става подтик за създаването на свободното литературно сдружение „Група 47“. Цялостното творчество на Борхерт е публикувано през 1949 г.
Библиография
редактиране
- An diesem Dienstag, Kurzgeschichte 1947
- Bleib doch Giraffe, Kurzgeschichte 1947
- Dann gibt es nur eins, Gedicht
- Das Brot, Kurzgeschichte 1946
- Das Gewitter, Kurzgeschichte
- Das Holz für morgen, Kurzgeschichte 1946
- Das ist unser Manifest, 1947
- Der Kaffee ist undefinierbar, Kurzgeschichte
- Der Schriftsteller, Kurzgeschichte
- Die drei dunklen Könige, Kurzgeschichte
- Die Hundeblume, 1947
- Die Katze war im Schnee erfroren, Kurzgeschichte
- Die Kegelbahn, Kurzgeschichte 1946/47
- Die Kirschen, Kurzgeschichte um 1945
- Die Küchenuhr, Kurzgeschichte
- Die Stadt, Kurzgeschichte
- Die traurigen Geranien, Kurzgeschichte um 1945
- Draußen vor der Tür, Drama/Hörspiel 1947
- Eine Lesebuchgeschichte, Kurzgeschichte
- Jesus macht nicht mehr mit, Kurzgeschichte
- Laterne, Nacht und Sterne, 1946
- Mein bleicher Bruder, Kurzgeschichte
- Nachts schlafen die Ratten doch, Kurzgeschichte
- Radi, Kurzgeschichte
- Schischyphusch, Kurzgeschichte
- Versuche Es, Gedicht
- Vielleicht hat Sie ein rosa Hemd, Kurzgeschichte
- Vier Soldaten, Kurzgeschichte (Groteske)
- Von drüben nach drüben, Kurzgeschichte
Източници
редактиране- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-08-23 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Волфганг Борхерт- Поезия и проза от Волфганг Борхерт Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Die LYRIKwelt
- ((de)) Bio-Bibliografie Архив на оригинала от 2010-01-13 в Wayback Machine.
- Международно дружество Волфганг Борхерт
- ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Deutsche Dichter Архив на оригинала от 2007-10-08 в Wayback Machine.
- ((de)) Liebeslyrik deutscher Dichter[неработеща препратка]
- ((en)) Филми по произведения на Волфганг Болхерт
