Отваря главното меню

Волфганг Борхерт (на немски: Wolfgang Borchert) е немски поет, белетрист и драматург.

Волфганг Борхерт
Wolfgang Borchert
Профил на Борхерт от немска пощенска марка, 1996 г.
Профил на Борхерт от немска пощенска марка, 1996 г.
Роден 20 май 1921 г.[1][2][3]
Починал 20 ноември 1947 г.[1][2][3] (26 г.)
Професия поет, белетрист, драматург
Националност Флаг на Германия Германия
Подпис Wolfgang Borchert Signature.jpg
Уебсайт
Волфганг Борхерт в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Волфганг Борхерт е роден в Хамбург. Още петнадесетгодишен започва да пише стихове. Изучава книжарска професия и за кратко е актьор в Люнебургския областен театър. В 1941 г. Борхерт е призован във Вермахта, на следващата година е тежко ранен, влиза в лазарет, но заради антинацистки изявления е арестуван и накрая осъден на смърт за „разложение на армията“ – помилван е и пратен обратно на фронта, за да „докаже себе си“. Отново е арестуван и осъден, накрая попада във френски плен, но успява да избяга при транспортирането си в лагер. Тежко болен и дълбоко потресен от преживяванията си във войната, Борхерт се завръща през 1945 г. в родния си град. Започва работа като автор на текстове за литературно кабаре, но пак го арестуват за политически вицове.

Борхерт става асистент-режисьор в Хамбургския театър и ръководител на кабаре, а след това и режисьор във Вестерланд. Успява да публикува стихосбирката си „Фенер, нощ и звезди“'' [4] (1946) с творби от периода 1940-1945 г. Международна известност му създава експресионистичната драма „Вън пред вратата“ (1947), която го изявява като първия ярък представител на новата „поезия на оцелелите“, както и сборникът му с разкази „Глухарчето“ (1947). Принадлежи към движението литература на развалините. Поетът умира от туберкулоза в швейцарски санаториум.

ВлияниеРедактиране

Малкото по обем творчество на Волфганг Борхерт е създадено в трескава надпревара със смъртта и става символ за „поколението на завърналите се“ от Втората световна война, което не намира мястото си в новата действителност. Поезията му оказва силно влияние върху новата немска литература и преди всичко става подтик за създаването на свободното литературно сдружение Група 47. Цялостното творчество на Борхерт е публикувано през 1949 г.

Библиография (в азбучен ред)Редактиране

 
Плакат за премиерата на „Вън пред вратата“ в Хамбург през 1947 г.
  • An diesem Dienstag, Kurzgeschichte 1947
  • Bleib doch Giraffe, Kurzgeschichte 1947
  • Dann gibt es nur eins, Gedicht
  • Das Brot, Kurzgeschichte 1946
  • Das Gewitter, Kurzgeschichte
  • Das Holz für morgen, Kurzgeschichte 1946
  • Das ist unser Manifest, 1947
  • Der Kaffee ist undefinierbar, Kurzgeschichte
  • Der Schriftsteller, Kurzgeschichte
  • Die drei dunklen Könige, Kurzgeschichte
  • Die Hundeblume, 1947
  • Die Katze war im Schnee erfroren, Kurzgeschichte
 
Паметник на Волфганг Борхерт в Хамбург
  • Die Kegelbahn, Kurzgeschichte 1946/47
  • Die Kirschen, Kurzgeschichte um 1945
  • Die Küchenuhr, Kurzgeschichte
  • Die Stadt, Kurzgeschichte
  • Die traurigen Geranien, Kurzgeschichte um 1945
  • Draußen vor der Tür, Drama/Hörspiel 1947
  • Eine Lesebuchgeschichte, Kurzgeschichte
  • Jesus macht nicht mehr mit, Kurzgeschichte
  • Laterne, Nacht und Sterne, 1946
  • Mein bleicher Bruder, Kurzgeschichte
  • Nachts schlafen die Ratten doch, Kurzgeschichte
  • Radi, Kurzgeschichte
  • Schischyphusch, Kurzgeschichte
  • Versuche Es, Gedicht
  • Vielleicht hat Sie ein rosa Hemd, Kurzgeschichte
  • Vier Soldaten, Kurzgeschichte (Groteske)
  • Von drüben nach drüben, Kurzgeschichte

Източници и бележкиРедактиране

  1. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  2. а б Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Wolfgang Borchert.
  3. а б Discogs, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Wolfgang Borchert.
  4. Стихотворението „Целувката“ в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препраткиРедактиране