Волфово число[1] (наричано също Волфово относително число)[2] е величина, която измерва броя на слънчевите петна и групите слънчеви петна, намиращи се на повърхността на Слънцето.

Волфовото число след 1750 г.

История редактиране

Идеята за изчисление на слънчевите петна води началото си от Рудолф Волф през 1848 г.[3] в Цюрих, Швейцария. Комбинирането на слънчевите петна и групирането им е полезно, защото така се компенсират вариациите в наблюдението на малки слънчеви петна.

Този брой се е събирал и привеждал в табличен вид от учени в продължение на 150 години. Те установяват, че активността на слънчевите петна е циклична и достига максимум на всеки 9,5 – 11 години. Тази цикличност е забелязана за пръв път от Хайнрих Швабе през 1843 г.

Поради променливата видимост и брой учени, броят слънчеви петна представлява среден на наблюденията, проведени от много хора на много места с различна апаратура, с мащабен коефициент k, който е възложен на всеки наблюдател, за да компенсира за своята способност да различава малки слънчеви петна и субективната си оценка за групите слънчеви петна.[4]

Относителният брой на слънчеви петна   се изчислява по формулата (събран, като дневен индекс на активността на слънчевите петна):

 

където

  •   е броят индивидуални пета,
  •   е броят групи със слънчеви петна, а
  •   е коефициент, който варира според местоположението и апаратурата.

Ревизия редактиране

След 1 юли 2015 г. е съставен ревизиран и обновен списък с броя на слънчевите петна.[4][5] Най-голямата промяна е общо увеличение на коефициента с 1,6 към всички редици числа. В исторически план, коефициент от 0,6 е добавян към броя на слънчевите петна след 1893 г., за да се компенсира за по-доброто оборудване. Тази модификация днес е отменена, правейки съвременните бройки по-близо до първоначалните им стойности. Също така, след 1947 г. всички бройки са леко намалени, за да се компенсира за нов метод на броене, усвоен същата година.[4]

Източници редактиране

  1. Известия на физическия институт с АНЕБ. БАН Отделение за математически и физически науки, 1968. с. 257.
  2. Водни проблеми. Издателство на БАН, 1975. с. 55.
  3. The Sun – History // 25 ноември 2001. Посетен на 28 март 2017.
  4. а б в Clette, Frédéric и др. Revisiting the Sunspot Number // Space Science Reviews 186 (1 – 4). DOI:10.1007/s11214-014-0074-2. с. 35 – 103.
  5. Switching to the new Sunspot Number (1 юли 2015)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wolf number в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​