Воронежская

станция в Усть-Лабински район, Краснодарски9 край, Русия
Тази статия е за селото в Краснодарски край. За областта вижте Воронежка област.

Воронежская е село в Уст-Лабински район на Краснодарския край. Образува Воронежската селска община, което е негов административен център и единствен субект.

Воронежская
Знаме
      
Русия
45.2° с. ш. 39.55° и. д.
Воронежская
Краснодарски край
45.2° с. ш. 39.55° и. д.
Воронежская
Страна Русия
Федерален субектКраснодарски край
Надм. височина68 m
Население5726 души[1] (1939 г.)
Основаване1804 г.
Пощенски код352325–352327, 352325
Телефонен код86135
Воронежская в Общомедия

География

редактиране

Селото се намира на границата с Република Адигея, на повдигнатия десен бряг на река Кубан, на 5 км западно от град Уст-Лабинск, на магистралата Краснодар – Кропоткин.

Жп гара Варилка работи, влаковете се движат: Краснодар – Кропоткин. Има земеделски предприятия.

Селото е основано през 1804 г.[2] от преселници от Дон – донските казаци при Воронежкия редут, построен в края на XVIII век и кръстен на Воронежския мускетарски полк. Църква „Рождество на Пресвета Богородица“, 1942 г.

Село Воронежская (с Посад Праздничен) – в района на Кубан, в департамент Екатеринодар,неясно? ] с 3246 жители (1890 г.), 663 жилищни сгради, 571 дворове, 25 603 дка общинска земя, 439 коне, говеда 1650 чифта воловенеясно? ], 2548 глави друг добитък, 2110 овце; 1 училище, 9 магазина, 2 питейни заведения, 1 фабрика за водка и 8 вятърни мелници.

По време на Великата отечествена война селото е окупирано от немски войски, които извършват тук масово унищожение на военнопленниците – 3407 души.[3]

Етимология

редактиране

Селото е кръстено на Воронежския мускетарски полк, който в края на XVIII век стои на Кавказката линия. Полкът от своя страна носи името на град Воронеж.

Известни личности

редактиране

Източници

редактиране
  1. Всесоюзная перепись населения 1939 года. Численность сельского населения СССР по районам, крупным селам и сельским населённым пунктам - районным центрам // Архивиран от оригинала на 2014-12-17. Посетен на 2014-01-02. (на руски)
  2. Азаренкова А.С., Бондарь И.Ю., Вертышева Н.С. Основные административно-территориальные преобразования на Кубани (1793 – 1985). Краснодар, Краснодарское книжное издательство, 1986. с. 245 – 395.
  3. Шевяков, А. А. Архивы начинают говорить // ecsocman.edu.ru. Архивиран от оригинала на 2 март 2008. Посетен на 15 юни 2024.