Тази статия е за бившето село в Пиринска Македония. За селото в Трънско вижте Врабча. За улицата в София вижте Врабча (улица).

Врабча е бивше село в Югозападна България, разположено на територията на Община Струмяни, област Благоевград.

Врабча
— бивше село —
Страна България
ОбластОбласт Благоевград
ОбщинаСтрумяни

География редактиране

Селото се е намирало в западното подножие на Пирин в землището на днешното село Илинденци. Разположено е било на 5 километра северозточно от село Илинденци и на 11 километра североизточно от общинския център Струмяни.

История редактиране

Селото възниква като чифлик в Османската империя и е съставено от две махали Горно Врабче и Долно Врабче. След Кресненско-Разложкото въстание, в което жителите му участват, селото е изгорено и част от жителите му бяга в Свободна България. Десет жители на Врабча подписват молба до британския генерален консул да бъдат освободени от османска власт.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Врабци (Vrabtsi) е посочено като село в Мелнишка каза с 30 домакинства и 100 жители българи.[2]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Вранци живеят 220 души, всички българи християни.[3]

В началото на XX век селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Врапча (Vraptcha) има 176 българи екзархисти.[4]

Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. Двама души от Врабча се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война селото остава в България. След Първата световна война населението му намалява поради изселване в съседното село Белица. В 1920 година има 195 жители, а в 1926 – 130. След 1926 година жителите на Врабча окончателно се изселват и селото е закрито в 1937 година.[6] В центъра на Врабча има мраморна чешма.

Личности редактиране

Родени във Врабча

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 158 – 159.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
  6. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 533.
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 45.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 790.