„Връстнички“ (на руски: Сверстницы) е съветска драма от 1959 година, заснета от Мосфилм.

Връстнички
Сверстницы
РежисьориВасилий Ординский
СценаристиАлла Белякова
В ролитеЛюдмила Крилова
Лидия Федосеева
Маргарита Кошелева
МузикаВениамин Баснер
ОператорИгор Слабневич
РазпространителМосфилм
Жанрдрама
Премиера1959
Времетраене84 минути
Страна СССР
Езикруски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb Allmovie

Сюжет редактиране

Края на петдесетте години на XX век. Трите връстнички, приятелки и съученички Света, Таня и Кира завършват училище и поемат по своя път в живота. Скромната Татяна (Лидя Федосеева) постъпва в медицинския факултет на Медицинския университет. Красавицата Кира (Маргарита Кошелева) я приемат в актьорския факултет на Театралното училище. Палавата Светлана (Людмила Крилова) не успява да постъпи във ВУЗ, за което се страхува да разкаже на приятелките си. Девизът на Светлана е: живей за собствено удоволствие, живей на гърба на другите, загърбвайки всички задължения. Всеки делничен ден Света се отправя на училище, но в крайна сметка убива времето си в съмнителни компании. Но другарския съд и неочакваната смърт на баща и принуждават Светлана да напусне родния дом и да започне самостоятелен живот. А любовта и към директора на завода за часовници я кара да преосмисли възгледите си за живота...

В ролите редактиране

Интересни факти редактиране

Филмът е дебют в киното, макар и в епизодична роля за Владимир Висоцки.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сверстницы“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​