Всеволод Бобров

Всеволод Михайлович Бобров е съветски футболист и хокеист.

Всеволод Бобров
RR5110-0096R.png
Лична информация
Роден
Всеволод Михайлович Бобров
1 декември 1922 г.
Починал1 юли 1979 г. (56 г.)
Ръст1, 78 m
Постнападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1938–1941
1944
1945–1949
1950–1952
1953
Flag of the Soviet Union.svg Динамо Ленинград
Flag of the Soviet Union.svg Авиочуилище Москва
Flag of the Soviet Union.svg ЦДКА Москва
Flag of the Soviet Union.svg ВВС Москва
Flag of the Soviet Union.svgСпартак Москва


79
32
21


(80)
(14)
(10)
Национален отбор
1952Flag of the Soviet Union.svg СССР3(5)
Треньор
1952
1958–1960
1964–1967
1967–1969
1972–1974
1975
1977–1978
Flag of the Soviet Union.svg ВВС Москва
Flag of the Soviet Union.svg ЦСКА Москва (помощник)
Flag of the Soviet Union.svg Спартак Москва (хокей)
Flag of the Soviet Union.svg ЦСКА Москва
Flag of the Soviet Union.svg СССР (хокей)
Flag of the Soviet Union.svg Кайрат
Flag of the Soviet Union.svg ЦСКА Москва
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Всеволод Бобров в Общомедия

Член на хокейната зала на славата. Член на Клуб Григорий Федотов със 124 попадения. Заслужил майстор на спорта от 1947 година. Най-големият му хокеен успех е, че е единственият играч, отбелязал 10 гола в 1 мач. Единственият спортист, който е бил капитан на футболния и на хокейния отбор на своята страна на олимпийски игри.

КариераРедактиране

През 1938 започва футболната си кариера в Динамо Ленинград. Приключва с футбола поради включването на СССР във Втората световна война. През 1944 играе за любителския отбор на московското авиоучилище. След войната става играч на ЦДКА Москва, а на следващата година – и на хокейния отбор на „армейците“. Става трикратен шампион на страната по футбол и седемкратен по хокей. През 1950 преминава във ВВС Москва и отново съчетава футбол и хокей. През 1952 записва 3 мача за футболния отбор на СССР, един от които е и срещу България. Също така играе във футболния отбор на лятната олимпиада в Хелзинки, като е капитан на отбора. През 1953 за кратко играе за Спартак Москва, преди изцяло да се отдаде на хокея. От 1954 до 1957 отново играе в хокейния отбор на ЦДКА. Става и световен шампион на първенството в Швеция през 1954, а 2 години по-късно е капитан на националия отбор по хокей на СССР на зимната олимпиада, където съюза печели златните медали. За цялата си хокейна кариера отбелязва 254 гола в 130 игри, а за националния отбор – 89 гола в 59 мача. След края на кариерата си получава орден „Ленин“.

ИзточнициРедактиране