ФК Спартак (Москва)

руски футболен клуб
(пренасочване от ФК Спартак Москва)

ФК „Спартак“ Москва е руски футболен отбор. Това е отборът с най-много фенове в Русия. Десеткратен шампион на страната. Защитниците Дмитрий Ананко и Дмитрий Хлестов са единствените играчи, печелили всичките титли от първенството в състава на „Спартак“.

Спартак Москва
ОАО Футбольный Клуб Спартак Москва
ПрозвищеЧервено-белите, Месото, Гладиаторите, Отборът на народа, Кпартачи
Основан18 април 1922 г.;
преди 102 години
 (1922-04-18)[1]
ДържаваРусия
СтадионОткритие Арена, Москва
Капацитет45 360
СобственикЛукойл
Президент Леонид Федун
Старши треньор Деян Станкович
ПървенствоРуска Премиер Лига
2023/245-то
СпонсорЛукойл
ЕкипировкаNike
Уебсайтwww.spartak.com
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ФК Спартак в Общомедия
 
По времето на Олег Романцев „Спартак“ печели 9 титли на Русия и играе полуфинал в купата на УЕФА
 
Откритие Арена

След разпадането на СССР „Спартак“ е хегемон във висшата дивизия на Русия. През сезон 1992/93 отборът достига полуфинал в турнира Купа на УЕФА. В отбора личат имената на Александър Мостовой, Валери Карпин, Владимир Бесчастних и други. През 1992 Спартак побеждава Ливърпул с 2 – 0. От 1992 до 1994 и от 1996 до 2001 тимът е шампион на Русия. Треньор на отбора е Олег Романцев. Голяма част от играчите на Спартак са в националния отбор на Русия. През 1998 тимът записва престижни победи над Реал Мадрид и Аякс.

В началото на 21. век Спартак изпада в криза. Отборът остава без доста от основните си футболисти. През сезон 2002/03 отборът записва антирекордна голова разлика в Шампионската лига – 1:18. Легендарният треньор Олег Романцев е уволнен. През 2006 друга легенда на „Спартак “– Дмитрий Аленичев напуска, след като се скарва с треньора Александърс Старковс и слага край на кариерата си. През 2007 Роман Павлюченко става голмайстор на шампионата. 2 години по-късно това постижение повтаря Велитон. През 2010 „Спартак“ завършва четвърти, въпреки че съставът е подсилен с имена като Андрий Дикан, Ейдън Макгийди и братята Кирил и Дмитрий Комбарови. Велитон отново става голмайстор на шампионата. Сезон 2011/12 започва зле за „Спартак“, като за 5 кръга тима има само 4 точки и е на последно място. В отбора се връща Андрей Тихонов, който е играещ помощник-треньор. Той става и най-възрастният футболист, играл в официален мач на „Спартак“, като се появява на терена срещу ФК Краснодар. Сезонът не върви особено добре за „червено-белите“, докато те не набират точки в последните кръгове и дори побеждават шампиона Зенит с 3:2. В последния кръг „Спартак“ побеждава Локомотив (Москва) с 2:0 и се класира в Шампионската лига.

След като Валери Карпин напуска треньорския пост, „Спартак“ изпада в криза. В два поредни сезона „червено-белите“ са аут от евротурнирите, след като остават на шесто място през 2013/14 и 2014/15.

През сезон 2016/17 „Спартак“ Москва става шампион на Русия за първи път от 16 години. Благодарение на треньора Масимо Карера и заздравяването на защитата „Спартак“ успява да пребори конкуренцията на ЦСКА Москва и „Зенит“.

Срещи с български отбори

редактиране

„Спартак“ се е срещал с български отбори в официални и приятелски срещи.

„Левски“

редактиране

„Спартак“ Москва се среща с „Левски“ в контролна среща през 2007 г., като двубоят завършва при резултат 1:1. За „червено-белите“ попадението отбелязва Роман Павлюченко, а за „Левски“ се разписва Димитър Телкийски.[2]

„Литекс“

редактиране

„Литекс“ се среща със „Спартак“ през сезон 1998/99 във Втори предварителен кръг на Шампионска лига. Първият мач е на 12 август, като Литекс домакинства на стадион Лазур в Бургас, но гостите побеждават с разгромното 5 – 0. Два гола вкарва Николай Писарев, по веднъж се разписват Егор Титов, Иля Цимбалар и Леандро Самарони.[3] В реванша на 26 август на Лужники „червено-белите“ побеждават с 6 – 2. По две попадения вкарват Андрей Тихонов и Робсон, а по веднъж отбелязват Иля Цимбалар и Егор Титов. За Литекс се разписват Димчо Беляков и Албан Буши.[4]

„Лудогорец“

редактиране

С „Лудогорец“ се среща два пъти в приятелски мачове. Първият е на 19 февруари 2013 г. в испанския курортен град Марбея като срещата завършва 2 – 1 за „Лудогорец“.[5] Вторият е на 31 януари 2015 г. отново в Марбея, като срещата завършва 3 – 2 за „Лудогорец“.[6]

Национални

редактиране

  СССР

  • Шампионат на СССР:
    •   Шампион (12): 1936 (есен), 1938, 1939, 1952, 1953, 1956, 1958, 1962, 1969, 1979, 1987, 1989
    •   Второ място (12): 1937, 1954, 1955, 1963, 1968, 1974, 1980, 1981, 1983, 1984, 1985, 1991
    •   Трето място (9): 1936 (пролет), 1940, 1948, 1949, 1957, 1961, 1970, 1982, 1986,
  • Купа на СССР:
    •   Носител (10): 1938, 1939, 1946, 1947, 1950, 1958, 1963, 1965, 1971, 1991/92
    •   Финалист (5): 1948, 1952, 1957, 1972, 1981
  • Първа лига на СССР:
    •   Шампион (1): 1977
  • Купа на Федерацията на СССР:
    •   Носител (2): 1959, 1987

Международни

редактиране

Регионални

редактиране
  • Купа Тосмен (Купа на шампионите на двете столици):
    •   Носител (2): 1924, 1929
    •   Финалист (1): 1923
  • Шампионат на Москва:
    •   Шампион (9): 1923 (пролет), 1924 (пролет), 1927 (есен), 1929 (пролет), 1934 (пролет), 1938 (пролет), 1942 (пролет), 1960, 1986
    •   Второ място (6): 1924 (есен), 1929 (есен), 1935 (пролет), 1983, 1984, 1985
    •   Трето място (6): 1926, 1927 (пролет), 1928, 1942 (пролет), 1943, 1944
  • Купа на Москва:
    •   Носител (1): 1942

  Русия

Международни

редактиране

Химн на отбора

редактиране
 
 

Спартак, Спартак Москва
Это больше чем жизнь, это наша судьба
Спартак
Пусть бог хранит тебя
В красно-белых сердцах всегда
И до конца
Сиянье звезд твоих
Слава прежних побед
Слава будущих битв
Спартак
Пусть бог тебя хранит
Рядом наших рядов гранит
И победит Спартак!

Бог хранит тебя!
Бог хранит тебя!

Спартак, Спартак Москва
Это больше чем жизнь, это наша судьба
Спартак
Пусть бог хранит тебя
В красно-белых сердцах всегда
И до конца
Сиянье звезд твоих
Слава прежних побед
Слава будущих битв
Спартак
Пусть бог тебя хранит
Рядом наших рядов гранит
И победит Спартак!

Нац. Пост Играч
1   В Антон Митрюшкин
3   З Сергей Бризгалов
4   З Сергей Паршивлюк
5   П Ромуло
7   З Кирил Комбаров
8   П Денис Глушаков

 

10   Н Юра Мовсисян
11   П Арас Йозбилиз
13   З Владимир Гранат
15   П Роман Широков
16   З Салваторе Бокети
17   П Александър Зуев
20   Н Зе Луиш
23   П Дмитрий Комбаров
Нац. Пост Играч
24   П Куинси Промес
27   П Александър Зотов
30   В Сергей Песяков
32   В Артьом Ребров
34   З Евгени Макеев
35   З Сердар Таски
37   П Георги Мелкадзе
40   П Артьом Тимофеев
44   Н Павел Яковлев
49   П Джано Ананидзе
57   Н Вячеслав Кротов
69   Н Денис Давидов
71   П Ивелин Попов

Легендарни футболисти

редактиране

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране