Всеволод Роборовски
Всеволод Иванович Роборовски (на руски: Всеволод Иванович Роборовский) е руски пътешественик, географ, изследовател на Централна Азия.
| Всеволод Роборовски Всеволод Роборовский | |
| руски изследовател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Тверска област, Русия |
| Погребан | Русия |
| Националност |  Русия |
| Научна дейност | |
| Област | География |
| Всеволод Роборовски в Общомедия | |
Ранни години (1856 – 1878) редактиране
Роден е на 9 май 1856 година в Петербург, Русия, в небогато дворянско семейство. През лятото заедно с родителите си прекарва в родословното си имение в Тверска губерния и още тогава са заражда интереса му към природата – събира хербарии, прави колекции от насекоми и др. Като гимназист страстта към природата още повече се засилва: „Географията още от малък ми беше любим предмет“ – казва по-късно Роборовски. Втори любим предмет му е рисуването. Чете с удоволствие описания на пътешествия и особено тези на Николай Пржевалски.
След завършване на юнкерското училище Роборовски се среща с Фьодор Леонтиевич Еклон, помощник на Пржевалски и негов спътник. Еклон му описва прекрасния живот на пътешественик и Роборовски го моли да го запознае с Пржевалски. Срещата се провежда, великия пътешественик е очарован от младежа и го вписва в списъка на участниците в своята Първа Тибетска експедиция (1879 – 1880).
Експедиционна дейност (1879 – 1895) редактиране
Участие в експедициите на Пржевалски (1879 – 1880 и 1883 – 1885) редактиране
Участието в експедицията на Пржевалски през 1879 – 1880 е голяма школа за бъдещия пътешественик. Натоварен е с ботаническите изследвания (събира 12 хил. растения от 1500 вида) и зарисовките на събираните колекции. И с първата и с втората задача Роборовски се справя успешно и когато през 1883 излиза книгата на Пржевалски за това пътешествие, рисунките в нея са дело на Роборовски. Неговият труд е оценен високо от Руското географско дружество и му е присъден малък златен медал.
В следващото пътешествие на Пржевалски през 1883 – 1885, Роборовски вече участва като старши помощник-началник на експедицията, а молива и планшета е заменен с фотоапарат. След завръщането си от пътешествието по съвет на Пржевалски Роборовски постъпва в Генералщабната академия, която завършва с отличие.
Участие в експедицията на Михаил Певцов (1889 – 1890) редактиране
Роборовски заедно с Михаил Певцов и Пьотър Козлов е включен в 5-ата експедиция на Пржевалски, но след неговата смърт през 1888 начело застава Михаил Певцов и тук вече Роборовски се проявява като самостоятелен изследовател.
През март 1890 тръгва самостоятелно от селището Ния на североизток към оазиса Черчен . Оттам завива на юг, изкачва се по река Черчен, пресича пустинята Кумкати и установява, че реката е граница между хребетите Алтънтаг на изток и Токуздавантаг (6303 м) на запад. Продължава на изток по реката и по десния ѝ приток река Димналик и достига до прохода Гулчандаван (4313 м, 88º и.д.), от където през април се завръща в Ния.
През май 1890 пресича Руския хребет (84º и.д.) по река Туланходжа и стига до изворите ѝ – прохода Ючжаст (Атишдаван, 4976 м). На югозапад от прохода вижда гигантския хребет Люшишан с височина до 7160 м, простиращ се между 80 – 82º и.д. и на 35º 20` с.ш. В средата на август се изкачва по река Черчен и по левия ѝ приток река Музлук, като в изворната област на последната открива хребета Музлуктаг (6025 м). Пресича хребета по река Улугсу (горното течение на Черчен) и се изкачва до изворите ѝ под връх Улугмузтаг (7723 м). Продължава на изток по северния склон на хребета Пржевалски, открива езерото Ачиккьол (, на 4250 м) и вливащите се в него реки и завършва откриването на езерото Аягкукьол (, на 3867 м) и реките от басейна му. По този начин установява размерите на котловината Култала (около 20 хил. км2), разположена на север от хребета Пржевалски. На 38º с.ш. и 89º и.д. дооткрива хребета Чиментаг, разположен на юг от Алтънтаг, а така също и планината Кумбуян.
Самостоятелна експедиция (1893 – 1895) редактиране
През 1893 – 1895 заедно с Пьотър Козлов извършва пътешествие в Централна Азия, като посещава Източен Тяншан, Кашгария, Турфанската котловина, Наншан, Североизточен Тибет и Хамийската пустиня.
В средата на юни 1893 експедицията тръгва от Каракол на изток и покрай Тяншан достига до Турфанската падина, която изследва. От нея Роборовски продължава на изток към Хами (Пьотър Козлов следва друг маршрут), завива на юг и през източната част на пустинята Гашунска Гоби достига до Дунхуан , в подножието на Наншан, където на 28 януари 1894 пристига и Козлов.
През 1894 двамата изследват западната част на планината Наншан. По различни маршрути през цялата 1894 двамата пресичат планината в различни места, проследяват редица междупланински долини, точно установяват протеженията и границите на отделните хребети, като оправят, а често и силно променят картите съставени от техните предшественици. През зимата на 1894 – 1895, надявайки се да достигнат на югоизток до Съчуан, при студове от -35 °C достигат на юг от езерото Кукунор до хребета Амне Мачин (6094 м, разположен на 34º с.ш. и 100º и.д.) и по скалисти дефилета го преодоляват. Там на 17 февруари 1795 Роборовски внезапно тежко заболява, и след седмица, през февруари 1895, Козлов, след като поема ръководството на експедицията поема обратно. На обратния път експедицията се завръща в Турфанската падина, продължава на северозапад, пресича пустинята Дзосотин-Елисун (45 хил. км2) и открива пустинята Коббе (46º с.ш.). В края на ноември 1895 отрядът се завръща в Зайсан. Извършени са 2670 км маршрутни топографски скици, събрани са 25 хил. растения от 1300 вида, около 30 хил. броя насекоми и са определени астрономическите координатите на 30 точки.
Последни години (1896 – 1910) редактиране
След завръщането му от последното пътешествие заболяването му се задълбочава, но със силата на волята си той успява да завърши труда си по самостоятелното си пътешествие, след което се установява в имението си в с. Тараки, Тверска губерния, където умира на 54-годишна възраст на 5 август 1910 г.
Съчинения редактиране
- „Труды экспедиции Русского географического общества по Центральной Азии совершенной в 1893 – 1895 г.“ (ч. 1 – 3, 1900 – 1901; 2 изд. – Путешествие в Восточный Тянь-Шань и Нань-Шань, 1949);
- „Экскурсии в сторону от путей Тибетской експедиции“ (1896, съвм. с П.К.Козлов).
Източници редактиране
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 400 – 401.
- Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 159, 162 – 164, 169 – 170.
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 28, 41, 79 – 80, 228 – 229.
- Щукина, Н. М., Как создавалась карта Центр. Азии. Работы русских исследователей ХІХ и начале ХХ в., М., 1955