Втори вселенски събор
Първия поместен събор в Константинопол, впоследствие признат за Втори Вселенски събор от източните и западните църкви, се състои от май до 30 юни 381 година в Константинопол.
Свикан е по нареждане на император Теодосий I, за да утвърди Никейския символ на вярата и за да осъди цариградския епископ Македоний, който не признава единосъщието на Бог – Свети дух с Отца и Сина. Арианството, което е подкрепяно от загиналия през 378 г. император Валент е осъдено окончателно.
РешенияРедактиране
Съборът взема общо 7 решения и попълва някои и изрази от Първия вселенски събор. Решават се тринитарни въпроси. 2-ро и 6-о правило: Изтокът се дели на 7 окръга всеки с независими църковни инстанции. На Цариградския патриарх се дава предимство по чест от другите източни патриарси, защото патриархът и папата са равноправни. Последователите на учението, че Дева Мария не е родила Христа – Бога са анатемосани. Дева Мария е призната за Богородица. Също така се забранява да се променя Символът на вярата. Кипърските епископи се освобождават от зависимостта от Антохийския патриарх.
Участници (откъс)Редактиране
- Акаций от Беройя (Сирия)
- Григорий Богослов
- Марут Мартирополски
- Мелетий Антиохийски (ръководител)
- Петър от Себасте (Армения)
- Тимофей Александрийски
- Кирил Иерусалимски
- Геласий Кесарие Палестински (племенник на Кирил)
- Ахолий Солунски
- Григорий Ниский (брат на Василий Велики)
- Амфилохий Иконийски
- Оптим Антиохии Писидийски
- Диодор Тарски
- Пелагий Лаодикийски
- Вулфила (умира весднага след пристигането си)