Вулфила
Вулфила (Vʊlfila / Wulfila[2]), в източниците се среща също като Улфила или Урфила (на гръцки: Ουλφίλας, Ουρφίλας; на латински: Ulfila, Gulfila; * ок. 310/311; † 383), гот или половин гот, е първи епископ на тервингите (вестготите), създател на готската азбука и превел Библията от гръцки на готски език (виж Библията на Улфила).
| Вулфила 𐍅𐌿𐌻𐍆𐌹𐌻𐌰 | |
| готски духовник | |
 | |
| Роден |
311 г.
? |
|---|---|
| Починал | 383 г.
|
| Религия | Ранно християнство[1] |
| Философия | |
| Регион | западна философия |
| Епоха | антична философия |
| Школа | арианство |
| Интереси | богословие |
| Вулфила в Общомедия | |
Арианското тълкуване на Библията, което Улфила популяризира сред готите, се обръща срещу универсалното християнство. Така готите, вместо да бъдат приобщени към църквата и в резултат към гръкоримската държавност, остават изолирани от църквата.
Дейността на Улфила протича в град Никополис ад Иструм (до днешното село Никюп), на 18 километра от съвременния град Велико Търново.
Вулфила е сред първите готи с християнско самосъзнание. Неговите християнски родители от Кападокия са отвлечени от готите през 3 век, той е син на готски баща и майка – кападокийска християнка[3].
Епископът на Константинопол, Евсевий Никомидийски провъзгласява Улфила най-късно през 341 г. в Антиохия (Антакия) за „Епископ на християните в готската земя“. До 348 г. Улфила проповядва в тогавашната територия на вестготите по Долния Дунав. Започналото от Атанарих гонение на християните прогонва Улфила и други при римляните, които ги заселват при Никополис.
След узаконяването на християнството през 311 г. от император Галериий със Сердикийския Едикт за толерантност се ускорява християнизацията на визиготите, в която съществена роля играе св. Улфила, епископ на готите, заселили се в околностите на Никополис ад Иструм (при днешното с. Никюп), този „съвременен Мойсей“ в тяхната „обетована земя“ Мизия, както е наречен в „Църковната история“ на Филосторгий и от Патриарх Фотий. Както те, така и Йорданес, Сократ Схоластик и Созомен оставят за него един образ на високообразован апостол и просветител от внушителен мащаб, подобен на този на Светите братя Константин Философ (Кирил) и Методий половин хилядолетие по-късно. Пространен негов житиепис е оставил и Доростолският (Силистренският) епископ Авксентий, негов ученик и приемник, за което ние знаем известно от изложението на епископ Максимин (* ок. 360 – † сл. 427). Учител на Улфила е Херсонският епископ Теофил, участвал в Първия вселенски събор в гр. Никея (Никейски събор), ползвал еднакво добре готски, гръцки и латински език. Улфила е ръкоположен през 340/341 г. за готски епископ в Гетия [39] и приемник на починалия първи техен архиерей Теофил от Цариградския патриарх св. Евсевий Никомидийски (покръстителят на Константин Велики), виден представител на арианството и съученик на александрийския свещеник Арий (* ок. 250 – † 336), презвитер в гр. Александрия, т.е., когато партията на арианите е най-силна в Империята (337 – 361 г.).
Улфила осиновява Авксентий от Дуросторум. От Авксентий и историка Филосторгий произлизат сведенията за Вулфила. Протестантската църква го чества на 26 август.
Ледник Вулфила на о. Гринуич в Южните Шетландски острови, Антарктика е наименуван на епископ Вулфила, „създал готската азбука и положил началото на германската литература.“[4]
Верую на Улфила
редактиранеВеруюто на Улфила (Урфила), произнесено в предсмъртния му час и запазено в писмо на ученика му Авксентий Доростолски, гласи:
„Аз, Улфила, епископ и изповедник, винаги съм вярвал така и с тази единствена и истинна вяра осъществявам прехода си към своя Господ:
Вярвам, че има само един Бог Отец, несътворен и невидим; [вярвам] и в неговия единороден син, нашия Господ и Бог, създател и творец на всецялото творение, който няма никой подобен на себе си. Затова има един-единствен Бог на всичко – Отец, който е Бог и на нашия Бог; [вярвам] и в единствения Свети Дух – просветляващата и освещаващата сила, както казва след възкресението си Христос на своите апостоли: „И аз ще изпратя обещанието на Отца ми върху Вас, а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре“ (Лк. 24:49). А също и: „Ще приемете сила, кога слезе върху вас Дух Свети“ (Деян. 1:8). Той не е нито Бог, нито Господ, но верен служител на Христа; нито е равен нему, но е подвластен и се подчинява във всичко на Сина. Както и Синът е подвластен и се подчинява във всичко на Бог Отец.“
Текст на „Vater Unser“ („Отче наш“) на готски език в Сребърния кодекс:
- atta unsar þu ïn himinam
- weihnai namo þein
- qimai þiudinassus þeins
- wairþai wilja þeins
- swe ïn himina jah ana airþai
- hlaif unsarana þana sinteinan gif uns himma daga
- jah aflet uns þatei skulans sijaima
- swaswe jah weis afletam þaim skulam unsaraim
- jah ni briggais uns ïn fraistubnjai
- ak lausei uns af þamma ubilin
- unte þeina ïst þiudangardi
- jah mahts jah wulþus ïn aiwins
- amen
Източници
редактиране- ↑ referenceworks.brillonline.com
- ↑ Хипотетичният готски вариант на името „Wulfila“ не е засвидетелстван в исторически извори и се основава на предполагаемата етимология на името със значение „вълче“.
- ↑ (Жак льо Гоф, История на християнския запад)
- ↑ Composite Gazetteer of Antarctica: Wulfila Glacier.
Външни препратки
редактиране
- Асен Чилингиров – УРФИЛ – УЧИТЕЛЯТ НА ГЕТИТЕ
- Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите Архив на оригинала от 2006-05-09 в Wayback Machine.
- Г. Елдъров, Вулфила – Пограничният просветител, 1-ва част
- Г. Елдъров, Вулфила – Пограничният просветител, 2-ра част
- Б. Парашкевов, Вулфила – вълчето
- Е. Стайчева, Още веднъж за Вулфила и неговия превод на Библията
- Bulgarian Antarctic Gazetteer: Wulfila Glacier Архив на оригинала от 2006-05-15 в Wayback Machine. ((en))
- Gothic Bible Архив на оригинала от 2016-08-01 в Wayback Machine.
- Wulfila в Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL).
- Projekt Wulfila Архив на оригинала от 2014-04-30 в Wayback Machine.
- Gotischen Sprachdenkmälern
- А. Чилингиров, - Готи и гети, 1 ч.