Вуевска карпа

скално светилище

Вуевската карпа (на македонска литературна норма: Вуевска Карпа, Вуевска Маара) е скално изсечено светилище край село Младо Нагоричане, на 9 km североизточно от град Куманово, Северна Македония.[1]

Вуевска карпа
Скалноизсечени соларни кръгове и пчелни ниши
Скалноизсечени соларни кръгове и пчелни ниши
Местоположение
Карта
Местоположение в Северна Македония
Страна Северна Македония
селоМладо Нагоричане
Археология
ВидМегалитно съоръжение
КултураПалеобалкански култури

Описание и особености

редактиране

Светилището има няколко имена – Вуевска карпа или Вуевска маара (в превод пещера), Маркови стъпалки или Марково подковище. Според местната легенда, някога тук в новоизкопан кладенец паднал вълк. На другия ден стопанинът на кладенеца отишъл на мястото, намерил вълка и започнал да му вика „Дедино вуje, дедино вуje“, откъдето дошло името на махалата и светилището. Малко по-късните названия, свързани с епическия герой Крали Марко, вероятно влизат в обращение през Късното средновековие, когато древните скални топоси на вяра биват наследени от епоса за Крали Марко.

Светилището е разположено на върха на вулканично скално плато, достъпно единствено от източната и североизточната страна и доминира над цялата околна равнина. В източните вертикални страни на платото, където минава естественият път към върха на скалното плато, са издълбани две ниши с овална форма. Малко вероятно е те да принадлежат към светилището, тъй като в района на Куманово пчеларите ловят пчели в такива ниши, които са семейни и се наследяват. Практиката да се дълбае меката скала от пчеларите се прилага и днес. Примамването на пчелните рояци става като нишата се намазва с маточина и глина. Нишата се покрива с похлупак с отвори, който се запечатва с глина. Пчеларските ниши често са на труднодостъпни места. Нерядко пчеларите използват скално-изсечените светилища, за да издълбаят нишите си, тъй като разположението им е южни-югоизточни склонове, близостта им до вода и твърдостта на скалата са благоприятни условия за тази дейност.

В базалтовите скали на платото са издълбани около 400 кръгли ями с диаметър между 0,45 и 0,50 m. Повечето са издълбани върху хоризонталните скали, но се наблюдават и случаи на единични добре изработени басейнчета върху скали, оформени като олтари с различна височина. Най-високият олтар, оформен като пресечена пирамида се намира в югоизточния дял на платото. В олтара е вкопана кръгла яма с диаметър 0,64 m и дълбочина 0,20 m, но без улей за оттичане към земята. Върху скалите се наблюдават и немалък брой врязани кръстове с размери около 0,5 m.

В самия северозападен ръб на платото е използвана естествена цепнатина с дължина около 3 m, върху която е паднал огромен монолитен камък. Образуваната по този начин пещера се нарича от местното население Дяволския камък.

Предположението че кръглите ями, издълбани в скалата, са резултат от издялването на воденични камъни не се потвърждава, защото скалата не е подходяща, а и самите ями са много грижливо обработени по ръбовете. Учените, изследвали вкопаванията, се колебаят в своята интерпретация за съоръженията между възможността, това да е светилище, посветено на Хелиос или фамилни ями за жертвоприношения. По-скоро превес има втората хипотеза.[2]

Датиране

редактиране

Възможната най-късна датировка на светилището е VII век пр.н.е., когато сред пеонските племена семейните взаимоотношения изместват фамилно-клановите. Районът около светилището е бил много гъсто населен през всички исторически епохи. По повърхността на платото и в подножието и в иманярските изкопи се откриват керамични фрагменти от различни периоди, но най-многобройни са от късния енеолит и от римската епоха.[3]

Обредност и предания

редактиране

Светилището е свързано с местния обреден календар и вярванията на хората от селото. Денят на Йоан Кръстител (19 януари), наричан тук Мечкина йовоjница и смятан като начало на настъпващия пролетно-летен вегетационен цикъл, е отбелязван тук на светилището с ритуал, в който децата носят тук специално приготвени от майките им питки от царевично брашно, наричани „мурмурузница“ и „бареница“. На светилището децата ги изяждат, за да отпразнуват Мечкина йовойница, като обредът се тълкува като култ към мечката.

За пещерата Дяволската църква се вярва, че е свърталище на демони, но едновременно с това се помни, че там в миналото са кръщавани деца на родители, чийто предишни рожби са умирали. По време на проучванията по проект Pyrachmes през 2000 – 2002 година, съвместно с Института по тракология към БАН и Народния музей в град Куманово, проф. Валерия Фол интервюира местен жител на име Трайко, който е бил кръстен в пещерата, а името е дадено от родителите му с желанието „да трае“ – т.е. да живее.[2]

Носенето на питките и изяждането им на светилището е доказателство за жизнеността на обредността свързано с почитта към Великата богиня майка в образа ѝ на Артемида Браурония. Тази масова посветителна обредност е закрепена към зимното слънцестоене и раждането на новото слънце – т.е. към детето на мечката.

Според проф. Валерия Фол религиозната трансформация на Вуевска карпа като свято място е осмислена чрез същите метафори, като най-голямата скална ниша над свещения извор Касталия в Делфи, която до XIX век е изпълнявала ролята на параклис, посветен на Йоан Кръстител.[2]

Интерпретация

редактиране

Според проф. Валерия Фол, Вуевска карпа носи всички белези на светилище свързано с култа към Слънцето. Словесният фолклор и запазената обредност, според нея дават основание да се предположи, че в древността местните тракийски племена са почитали на това място раждането на Слънце-бога.[2]

Името на пещерата, свързано с вълка, може да бъде предположено като свято място с индивидуална посветителна обредност или по-точно „доктринална посветителна обредност“.[2]

  1. Stankovski, J. „Three Megalithic Monuments in the Region of Kumanovo“ (Pyrachimes 2) National Museum Kumanovo, Kumanovo p. 229 – 262
  2. а б в г д Фол В. „Скални топоси на вяра в Югоизточна Европа и в Мала Азия през древността“ (Поредица Studia Thracica, 10), БАН София 2007 г.
  3. Ristevski, L."The Etnography of Devil Church at Vujebski Stone, Kumanovo" (Pyrachmes 2) National Museum Kumanovo, Kumanovo p. 281 – 287