Отваря главното меню

Вучѝ дел (на сръбски: Вучи Дел или Vuči Del) е село в Западните покрайнини, община Бабушница, Пиротски окръг, Сърбия. В 2002 година селото има 171 жители, от които 85 българи, 53 сърби, 13 югославяни и 1 друг.

Вучи дел
Вучи Дел/Vuči Del
Reliefkarte Serbien.png
42.9094° с. ш. 22.5581° и. д.
Вучи дел
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Бабушница
Надм. височина 1215 m
Население 171 души (2002)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено по склоновете на планината Руй. Състои се от махалите Село, Крушаре, Бачева, Столска, Валошка и Просище.[1]

ИсторияРедактиране

Според местни предания най-стара е махалата Столска, основана от преселници от лужнишкото село Стол. Основатели на останалите махали били жители на Божица, Туроковци, Зелениград и други села.[1]

В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават три бащини от Вучйе дол, каза Шехиркьой – на Никола Радослав, на Степан Войн и на Радивой Лалчин.[2]

Традиционният поминък на местните жители в миналото е скотовъдството и дюлгерството, което упражняват в Северна България, Тимошко, Добруджа.[1]

В Княжество България селото е включено в Трънска околия, Трънски окръг. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Вучи дел е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Вучи дел е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия). През 1925-1939 и през 1945-1948 година голяма част от жителите на селото намират работа в каменовъглената мина „Ерма“, както и в мина „Нова Ерма“ в съседното село Ракита, работила през 1954-1963 година в съседното село Ракита.[1]

ЛичностиРедактиране

Родени във Вучи дел
  •   Младен Радивоев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[4]
  •   Никола Гигов български писател, роден на 10.11.1937 г.

БележкиРедактиране

  1. а б в г Миланов, Йордан. Вучи дел – село на прочути строители и миньори // Братство, година ХLIІІ, брой 1898, 24 май 2002, с. 6.
  2. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 234.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.590 и 835.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 590.