Възнесение Господне (празник)

Тази статия е за християнския празник. За евангелското събитие вижте Възнесение Господне.

Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник. Той празнува момента, когато Иисус Христос според свидетелството на апостолите се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението и винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден. Имен ден е за Спас и Стас.

Възнесение Господне
Картина на „Възнесение Господне“ от Гебхард Фугел, 1893 г.
Други именаСпасовден
Възнесение Христово
Празнува се откатолици, лутерани, англикани, моравци, методисти и православни
Видхристиянски празник
Значениечества Възнесението на Исус на небето
Дата39 дни след Великден
Дата 202325 май
Дата 202413 юни
Дата 202529 май
Обичаибогослужение
Възнесение Господне в Общомедия

В българския фолклор

редактиране

В българския фолклор Спасовден е свързан с няколко обичая, сред които най-широко разпространен в миналото е ходенето на росен. Той е свързан с по-широката система от обичаи около Русалската неделя – седмица на сезонна поява и активност на русалките. Те са митични същества, сходни със самодивите, които през тази седмица сеят по нивите магическа роса, даваща плодородие и определяща реколтата. Преди това сеене, през нощта срещу Спасовден, те се украсяват с цветето росен, което берат по ливадите. Ходенето на росен е обичай, при който хронично болни прекарват нощта в тези росенови ливади, очаквайки магическите сили на русалките да излекуват болестта им.[1]

Друг обичай на Спасовден, вече почти изчезнал в края на XIX век, са процесиите на млади хора извън селото, при които се изпълняват специални обредни песни, за да се измоли дъжд, който по това време от годината е особено полезен за зърнените култури. На Спасовден се играе и особено спасовско хоро, което се изпълнява без инструментален съпровод, само с определени хороводни песни.[1]

Външни препратки

редактиране
  1. а б Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 631 – 633, 637.