Тази статия е за евангелското събитие. За посветения му празник вижте Възнесение Господне (празник).

Възнесение Господне е библейско събитие, играещо основна роля в християнството. При него Иисус Христос, преминал през Разпятието и Възкресението, се възнася в Небесата. Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

Празнуване редактиране

Започва да се празнува, като отделен празник в началото на V век - на 40-ия ден след Великден. Преди това е чествано заедно с Петдесетница (на 50-ия ден след Великден).[1]

На български език празникът има и наименованието „Спасовден“ - дума, която етимологически произлиза от „спасение“. Съответно денят е и имен ден на хора с името Спас и производни. Той е и професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. Освен това е свързан с ритуали за плодородие и за осигуряване на потомство (по-специално - на бездетни към съответния момент жени), в които ключова роля се приписва на растението росен.

В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.

 
Възнесението на Христос

Елеонският хълм редактиране

Едикулата на Възнесението
Близък план на Скалата на Възнесението вътре в параклиса на Възнесението

Възнесение редактиране

Според свидетелствата в Евангелията, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Исус Христос се среща с учениците си (апостолите), за да им разказва за Божието царство. На 40-ия ден, придружен от тях и от майка си, Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим („Маслиновият хълм“ на който се намира село Витания, отъждествявано с по-късното Ел-Ейзария/Мястото на Лазар, където именно се случва Възнесението). Оттам, пред очите на всички, според "Новия завет", той напуска земята и се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50 – 53; от Марко 16, 19).

Църква на Елеонския хълм редактиране

Преди покръстването (или по-скоро - официалното кръщение) на римския император Константин Велики (живял приблизително в периода 274-337 г.), с което потвърждава насоката, която политиката му взема още през 312 г., ранните християни почитат Възнесението на Христос в пещера на планината, а от 384 г. нататък място на поклонението е сегашното място, нагоре от пещерата[2]. Руската православна църква също поддържа на върха на Елеонската планина манастир, посветен на Възнесение Господне.

Около 390 г. богата римлянка на име Поймения финансира изграждането на оригиналната църква, наречена „Базилика Елеона“ (elaion на гръцки означава „маслинова градина“, от elaia „маслиново дърво“ и има често споменавано сходство с eleos, което означава „милост“ ").

Църквата на Елеонския хълм е разрушена от Сасанидските перси през 614 г. Впоследствие е възстановена, но пак е разрушена и е възстановена отново от кръстоносците. Тази последна църква по-късно е разрушена от мюсюлманите, след което от постройката остава само осмоъгълен мартириум с размери 12 × 12 метра, оцелял и до днес[3]. Мястото в крайна сметка е придобито от двама емисари на сарацинския султан Саладин (Салах ад-Дин) през 1198 г. и оттогава остава във владение на ислямския вакъф на Йерусалим.

Източници редактиране

  1. Квливидзе Н. В., Лукашевич А. А., Ткаченко А. А. Вознесение Господне // Православная энциклопедия. — М., 2005. — Т. IX : «Владимирская икона Божией Матери — Второе пришествие». — С. 197—203. — 752 с. — 39 000 экз. — ISBN 5-89572-015-3.
  2. Murphy-O'Connor, Jerome (2008). The Holy Land: An Oxford Archaeological Guide from Earliest Times to 1700. OUP Oxford. ISBN 978-0-19-164766-6.
  3. "The Christ Church Angelus". archive.constantcontact.com.

Бележки редактиране