Въображение
Въображението е познавателен психичен процес, при който действителността се отразява в съзнанието под формата на нови, необичайни и дори невъзможни образи, идеи или представи.
Физиологична основаРедактиране
В основата на въображението лежи механизмът на асоциациите, по-точно създават се нови съчетания между временните нервни връзки в кората на главния мозък.
Особености, свойства и качестваРедактиране
Конструкциите на въображението се отнасят до три главни обекти: обекти, които съществуват в действителността, но не са възприемани от индивида (образи при възпроизвеждащото въображение); обекти, които не съществуват в действителността, но тяхното съществуване е възможно, тъй като не противоречи на обективните, природни закони (образи при творческото въображение); обекти, които не съществуват и не могат да съществуват, тъй като това противоречи на природните закони (фантазните образи); Фантазните образи са синтезирани от елементи на придобити по-рано по непосредствен път обикновени представи. Начините за изграждането им са:
- Аглутинация – интегриране на представите за отделните части на различни предмети.
- Неволево (пасивно, непреднамерено) – образите възникват спонтанно, самоволно, без предварително поставена цел за създаването им. Съновиденията са проява на неволево въображение.
- Волево (активно, преднамерено) – с целенасоченост, избирателност на създаване на образите.
Външни препраткиРедактиране
- Two-Factor Imagination Scale at the Open Directory Project
ИзточнициРедактиране
- Милкова, Румяна „Психология“, изд „Антос“
