Въоръжени сили на Черна гора

Герб на ВС на Черна гора

Въоръжените сили на Черна гора (сръбски: Vojska Crne Gore) включват сухопътни войски, военновъздушни и военноморски сили. Войската е професионална и в страната няма военна повинност.

Към 2016 г. войската включва около 1950 редовни военнослужещи. Основната част от въоръжението и оборудването ѝ са наследство от Въоръжените сили на Сърбия и Черна гора, държавното обединение, от което страната се отделя през 2006 г.

Черна гора е член на програмата „Партньорство за мир“ и е официално приключила пътната карта за присъединяване към НАТО. Подписала е протокола за присъединяване към организацията през 2016 г. и формално ще стане неин член през 2017 г.[1]

Мироопазващи операцииРедактиране

Страната участва в международни военни операции по линия на НАТО и ООН. Черногорските военнослужещи в тези мисии са подготвяни от Бундесвера.[2][3]

Към 2016 г. страната участва в силите ISAF в Афганистан и в мисията „Resolute Support Mission“ mission.[4][5]

По линия на ООН участва в мисията UNMIL в Либерия, UNFICYP в Кипър, а по линия на Европейския съюз – в операцията EU-NAVFOR Atalanta.

Операция Организация Локация Контингент
RS НАТО Афганистан 25 души (медицински екип и охрана)
UNMIL ООН Либерия Военни наблюдатели
UNFICYP ООН Кипър Военни наблюдатели
EU-NAVFOR ЕС Сомалия 3 военноморски офицери наблюдатели

РъководствоРедактиране

Върховен главнокомандващРедактиране

Министерство на отбранатаРедактиране

  • Милица Пеянович-Джуришич, министър
  • адмирал Драган Самарджич, началник на ГЩ

Военни базиРедактиране

 
Ракетна фрегата клас „Котор“

АвиобазиРедактиране

Авиобаза Голубовци (летище Подгорица)

Военноморски базиРедактиране

Военноморска база Бар

ВМБ „Перо Четкович“ (Бар)

ВМБ Пристан (Херцег Нови)

Армейски базиРедактиране

Армейска база „Милован Шаранович“ (Даниловград)

Армейска база „13 юли“ (Никшич)

Армейска база „В. K. Володжа“ (Плевля)

Армейска база „Бреза“ (Колашин)

СтруктураРедактиране

 
Организационна диаграма на Войската на Черна гора.
  •   Генерален щаб (Подгорица)[6]
  •   Пехотен батальон
    • 1-ва пехотна рота
    • 2-ра пехотна рота
    • Планинска рота
    • Рота за огнева поддръжка
    • Инженерна рота
    • Взвод за ЯХБЗ
    • Свързочен взвод
    • Логистично отделение
  •   Флот
    • Патрулен кораб 33 (фрегата)
    • Патрулен кораб 34 (фрегата)
    • Учебен ветроход „Ядран“
    • Отделение спомагателни лодки
    • Взвод морска пехота
    • Рота за брегово наблюдение
    • Рота за поддръжка
  •   Авиация
    • Авиоескадрила
    • Противовъздушна рота
    • Рота за поддръжка
    • Охранителен взвод на авиобазата
  •   Логистичен батальон
    • Логистична смесена рота
    • Логистична ремонтна рота
    • Логистична складова рота
    • Медицински взвод
  •   Учебен център
    • 1-ви подцентър
    • 2-ри подцентър
    • Учебен ресурсен център
    • Стрелкови полигон
    • Домакинско отделение
  •   Почетна гвардейска рота
  •   Разузнавателна рота
  •   Рота военна полиция
  •   Свързочна рота
 
Пехотният батальон на учение
 
Черногорски военнослужещи на мисия в Афганистан

Войската преди 1918 г.Редактиране

След руско-турската война от 1877 – 78 г. Княжество Черна гора увеличава значително територията си за сметка на земи на Османската империя, включително Никшич, Колашин, Андриевица, Бар, Улцин и днешната столица Подгорица. Дотогавашното опълчение е реорганизирано през 1880 г., като са създадени 42 териториални батальона, по един за всяка община (капетания, „kapetanija“).

Върховен главнокомандващ е монархът – по това време княз, по-късно крал Никола I. Като административен орган е създадено министерство на отбраната (и Генерален щаб), част от правителството на княжеството.

 
Черногорски щандарт (Krstaš barjak) от войните между 1876 и 1878 г., с поражения от куршуми.

През 1882 г. за пръв път министерството на отбраната изпраща на обучение в чужбина 14 курсанти, основно в Италия и Русия. След завършването на учебните програми през 1886 г. десет от тях стават първите черногорски дипломирани офицери. След завръщането им в родината те организират учебни курсове в Подгорица, Никшич и столицата Цетинье.

През септември 1895 г. в Подгорица е организирана първата пехотна сержантска школа, а през 1896 г. в Цетине е организирано първото висше военно училище – Артилерийската офицерска школа.

ОрганизацияРедактиране

През 1906 г. е приет първият строеви устав, а първият закон за организацията на войската е гласуван през 1910 г. Обособени са пехота и артилерия като отделни родове войски, а след тях и разузнавателни и инженерни войски, както и спомагателни войски – санитарни части, ремонтни работилници, жандармерия, обоз и военен съд.

Създадената през 1869 г. телеграфна служба е под контрола на военните. 

До 1912 г. територията на княжеството (от 1910 г. кралство) е разделена на четири дивизионни района:

  • Дивизионен район Цетине
  • Дивизионен район Подгорица
  • Дивизионен район Никшич
  • Дивизионен район Колашин

След Балканските войни за териториалното разширение на кралството са формирани

  • Дивизионен район Плевля
  • Дивизионен район Печ

Към 1912 г. черногорската войска има 11 бригадни района, 52 батальонни района и 322 териториални роти. Всяка дивизия във военно време включва 2 – 3 пехотни бригади.

Всяка дивизия разполага с три артилерийски батареи. В навечерието на Първата балканска война числеността на войската е 55 000 бойци.

Всички мъже черногорци на възраст между 18 и 62 години подлежат на мобилизация. Мобилизационни сборове са се провеждали три пъти в годината.

  • Почетни звания са: serdar (генерал-лейтенант) и vojvoda (генерал).
  • Офицерските звания са: potporučnik (младши лейтенант), poručnik (старши лейтенант), kapetan (капитан), komandir (подполковник), brigadir (бригаден генерал) и divizijar (генерал-майор).
  • Подофицерските звания са: desečar (ефрейтор), donarednik (сержант) и narednik (старшина).

Държавата е провъзгласена за кралство през 1910 г. и скоро след това взема участие в три големи войни – Балканската войнаМеждусъюзническата война и Първата световна война

Черногорската войска до 1918 г. е многократно по-голяма от днешните въоръжени сили на страната. След мобилизацията за Първата световна война под знамената са свикани 50 000 резервисти. Върховен главнокомандващ е кралят на Черна Гора Никола I, a началник на Генералния щаб е Божидар Янкович. Основните съединения включват:

  • Дивизия „Плевля“ – Дивизията „Плевля“ е единствената дивизия (мобилно съединение) на черногорската войска. Командвана е от бригадир (brigadir) Лука Гойничи и е съставена от 10 батальона с общо около 6000 бойци. Войсковият ѝ район е източно от Плевля.
  • Отряд „Херцеговина“ – Отряд „Херцеговина“ е командван от ген.-лейтенант (serdar) Янко Вукотич. Съставен е от 15 батальона с обща численост около 15 000 души и основната му задача е охрана на границата на Черногорското кралство с австро-унгарското владение Херцеговина.
  • Отряд „Ловчен“ – Отряд „Ловчен“ е командван от дивизионен командир (divizijar) Митар Мартинович. Съставен е от 18 батальона с обща численост около 8000 души и основната му задача е охраната на районите на Ловчен и Суторман.
  • Отряд „Стара Сърбия“ – Отряд „Стара Сърбия“ е командван от бригадир (brigadir) Радомир Вешович. Съставен е от 13 батальона с обща численост около 6000 души и основната му задача е охраната на албанската граница.

ИзточнициРедактиране