Химн на българската просвета
Като популярен „химн на българската просвета“ се изпълнява песента „Върви, народе възродени“ по стихове от Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. Известна е още и като „Химн на св. св. Кирил и Методий“. Текстът е публикуван за първи път в сп. „Мисъл“, кн. 9–10, 1892 г. Оригиналното заглавие е „Кирил и Методий“ с подзаглавие „Проект за български всеучилищен химн“. Под текста авторът, подписан като Ст. Михайловский, подава датировка „Русе, 1892 Априлий 15“.[1]
История на създаването редактиране
Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на XIX век. Първият химн е от просветителя и книжовника Стоян Робовски и носи заглавието „Български звезди от Солун“. Вторият е от Иван Момчилов, основател на класното училище в Елена, впоследствие наречено „даскалоливница“ от един от възпитаниците му – Петко Славейков.[2] Има още два химна: от Йордан Ненов – отново учител в това училище, и от Иван Кършовски – възпитаник на училището.[3]
Петият, най-успешният и всенародно признат химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, възпитаник на еленското класно училище и син на Никола Михайловски – един от видните преподаватели в това училище. На 15 април 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски завършва стихотворението „Кирил и Методий“ с първи стих „Върви, народе възродени“. Още към първата публикация се подава сведение за музика към текста (на русенския учител г-н Божинов, който „твърде сполучливо поставил в музика“ отпечатаното „славословие“).[1]
Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.[4]
Разпространение редактиране
На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната. [4]
След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени задължителните идеологически корекции. Променени са някои стихове, премахнато е споменаването на Бога и апостолите. Цели строфи са напълно премахнати от читанките.[4]
Едва през 90-те години на XX век, след демократичните промени в страната, е възстановена възможността за цитиране на оригиналния текст. По традиция на ученическите празници продължават да се изпълняват само първите шест от общо четиринайсетте строфи на стихотворението.[4]
През XX век химнът „Кирил и Методий“ е изпълняван от много музикални състави на българските училища.
Съдържание, композиция и значение на текста редактиране
Творбата е окачествена като „един от най-светлите химни на българската просвета и култура“,[5] като „една от най-знаковите песни в историческото развитие на модерна България“, „едно от най-стабилните словесни изражения на модерната българска идентичност“.[6] В него братята снабдяват българите „с понятийна система, която остава гаранция за пълнотата на тяхното човешко достойнство“.[7]
Текстът притежава триделна композиция:
- призив-благослов на светите братя към народа (строфи 1–4)
- историческа ретроспекция (строфи 5–10)
- похвална оценка за братята (строфи 11–12) с благослов към тях (13–14).[6]
В текста главният обект на прослава са възроденият народ и солунските братя. Книжовността е представена като инструмент за исторически възход. Новосъздадената писменост представлява доброволен личен дар на братята към народа. Кирил и Методий се проявяват като пророци на (второто) българско възраждане през XIX век. Мисията на народа е да цивилизова, християнизира, одухотворява вече придобитите с меч земи. Текстът съвместява библейско-религиозни, възрожденски и българизирани просвещенски, романтически и позитивистични понятия.[6]
През XX и XXI в. химнът „Кирил и Методий“ се възприема неразлъчно с мелодията на Панайот Пипков като песен. В българската култура това е обратен случай на баладата „Хаджи Димитър“ от Христо Ботев, постепенно лишила се от своя песенен характер през същия период.
Оригинален текст на стихотворението „Кирил и Методий“[1] редактиране
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета!...
В световните борби върви
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, ро̀дината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
сé жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мрътвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек' името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек' се помни
в славянството во век веков!
Външни препратки редактиране
- Михайловский, Ст. „Кирил и Методий. Проект за български всеучилищен химн“. [Оригиналната публикация на текста.] Мисъл, кн. 9-10 (1892): 597–599.
- Рикев, Камен. „Кирил и Методий от Стоян Михайловски: изгубени и възстановени идеологически понятия в българската култура.“ Zeszyty Cyrylo–Metodiańskie, nо 3 (2014): 21–33.
- Рикев, Камен. „Българско, балканско и славянско в химна Кирил и Методий от Стоян Михайловски.“ Алманах Извор, кн. XXV (2018): 96–102.
- Банкова, Елена. „Има няколко версии за създаване на химна „Върви, народе възродени“.“ DarikNews, 24.05.2019.
- Иванова, Илиана. „Панайот Пипков написва музиката на химна „Върви, народе възродени“ за 15 минути.“ Impressio.dir.bg, 24.05.2019.
- Никифорова, Рени. „Как комунистите промениха и химна на братята Кирил и Методий“. Debati.bg, 24.05.2019.
- Агенция Стандарт. „Как „Върви, народе възродени е бил цензуриран“.“ Стандарт, 24.05.2020.
Източници редактиране
- ↑ а б в Михайловский, Стоян. Кирил и Методий. Проект за български всеучилищен химн // Мисъл, кн. 9-10 (1892): 597–599. Посетен на 25.06.2021.
- ↑ История на Елена.bg: Еленската даскалоливница
- ↑ Химнът „Върви народе възродени“ ще бъде жив докато България съществува
- ↑ а б в г „Върви, народе възродени“ написана за 15 минути
- ↑ Чернокожев, В. Михайловски, Стоян Николов // Шишкова, М. & Беляева, С. & Дачев, М., ред. Речник по нова българска литература 1878–1992. София: Хемус, 1994: с. 237.
- ↑ а б в Rikev, Kamen. "Кирил и Методий" от Стоян Михайловски: изгубени и възстановени идеологически понятия в българската култура // Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie no 3 (2014): 21–33.
- ↑ Szwat-Gyłybowa, Grażyna. Święto piśmiennictwa bułgarskiego // Leksykon tradycji bułgarskiej. Red. nauk. G. Szwat-Gyłybowa. Warszawa: SOW, 2011, 312–314.