Отваря главното меню

Химн на българската просвета

(пренасочване от Върви, народе възродени)
Сградата на Петокласно мъжко училище „Йосиф I“ в Ловеч, в което е създадена музиката на „Върви народе възродени“
Паметна плоча на входа на Петокласно мъжко училище „Йосиф I“, Ловеч

За химн на българската просвета е обявена песента „Върви, народе възродени“ по стихове от Стоян Михайловски и музика от Панайот Пипков. Известна е още и като „Химн на св.св. Кирил и Методий“.

История на създаванетоРедактиране

Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на XIX век. Първият химн е от просветителя и книжовника Стоян Робовски и носи заглавието „Български звезди от Солун“. Вторият е от Иван Момчилов, основател на класното училище в Елена, впоследствие наречено „даскалоливница“ от един от възпитаниците си — Петко Славейков, .[1] Има още два химна: от Йордан Ненов — отново учител в това училище, и от Иван Кършовски — възпитаник на училището. [2]

Петият, най-успешният и всенародно признат химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, възпитаник на еленското класно училище и син на Никола Михайловски — един от видните преподаватели в това училище. На 15 май 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение „Химн на св. св. Кирил и Методий“ с първи стих „Върви, народе възродени“. [3]

Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.[4]

РазпространениеРедактиране

На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната. [4]

След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени задължителните идеологически промени. Сменени са някои редове, премахнати са куплети, в които се споменава за Бога и апостолите. Цели куплети са напълно премахнати от читанките. [4]

Едва през 90-те години на XX век, след демократичните промени в страната, е възстановен оригиналният текст. Но по традиция по ученическите празници продължават да се изпълняват само първите шест от общо четиринайсетте куплета на стихотворението. [4]

През последните сто години този химн е изпълняван от много от музикалните състави на българските училища. [5] [6][7]

Оригинален текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий"Редактиране


„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, ро̀дината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!

ИзточнициРедактиране