Въстание на Петър Делян

Въстанието на Петър Делян е въстание от 1040 – 1041 година на българите в Поморавието и Македония срещу управлението на Източната Римска империя.

Въстание на Петър Делян
Българите в Белград издигат Петър Делян за цар под името Петър II, миниатюра от XI – XII век
Българите в Белград издигат Петър Делян за цар под името Петър II, миниатюра от XI – XII век
Информация
Период1040 – 1041 г.
МястоБалкански полуостров
РезултатПотушаване на въстанието
Страни в конфликта

Български въстаници

Източна Римска империя

Командири и лидери

Петър Делян

Михаил IV

Въстание на Петър Делян в Общомедия
Териториален обхват на въстанието на Петър Делян

То започва през 1040 година в Белград, където Петър Делян, обявяващ се за потомък на Самуил, е обявен за цар, приемайки името на най-дълго управлявалия български цар Петър I. Бунтовниците се придвижват на юг към последните столици на Първото българско царство - Охрид и Скопие, срещайки масова подкрепа, започвайки да убиват всеки срещнат византиец,[1] и нанасят поражение на император Михаил IV при Солун и за няколко месеца установяват контрол над Поморавието, Македония, Епир и Тесалия. По същото време българите в Драч въстават под ръководството на Тихомир[2], насочвайки се на запад към старите столици. Петър Делян предлага съвместни действия на Тихомир и при спора за това кой да оглави въстанието първия надделява, а Тихомир е убит.[3] През следващото лято Михаил IV организира нов поход срещу бунтовниците и ги разгромява в Островската битка, след което въстанието е потушено.

Важна роля в потушаването на въстанието играят варяжките наемници на императора,[4] а норвежецът на византийска служба Харалд Хардрада става известен от скандинавските саги като „опустошител и разорител на България“.[5] Значителна роля изиграва и предателството на братовчеда на Петър Делян Алусиан, избягал от Византия след като научава новината за потушаването на въстанието, и отишъл при въстанниците, получавайки от тях 40 хилядна армия, с която да превземе Солун, но той се проваля и губи 15 хиляди убити, като поражението влошава отношенията между двамата водачи, и Алусиан с подлост ослепява Петър Делян, след което едноличен водач, но отново търпи поражение, и се договаря с византийците да предаде въстанниците.[6]

ИзточнициРедактиране

  1. Skуl.-Cеdr. p. 527
  2. Skyl.-Cedr. p. 528
  3. Skyl.-Cedr, pp. 528—529
  4. Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7
  5. Българска военна история през средновековието (част II, глава II, стр. 67 – 73). АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-200-X, 1994.
  6. Kazhdan (1991), p. 70

Външни препраткиРедактиране