Отваря главното меню

Петър I (България)

български цар
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър.

Свети цар Пѐтър (* 900 г., † 30 януари 970 г.) е български цар и светия, управлявал България от 927 г. до 969 г. Петър е третият син на цар Симеон Велики.

Петър I
цар на България
Seal of Petar I.png
Роден
неизв.
Починал

Религия Православие
Управление
Период 927 – 969
Коронация 927
Предшественик Симеон I Велики
Наследник Борис II
Роман
Семейство
Баща Симеон I Велики
Майка Сестра на Георги Сурсувул
Съпруга Ирина Лакапина
Деца Борис II
Роман
Петър I в Общомедия

БиографияРедактиране

Петър сключва църковен брак на 8 октомври 927 г. в Константинопол с внучката на император Роман I Лакапин, дъщерята на император Христофор Лакапин и на Августа София – Мария Лакапина, прекръстена при венчавката на Ирина (гр." мир") в чест на възстановения „дълбок мир“, който настъпва между двата народа и продължава 36 години. По силата на сключения договор Българската архиепископия е канонично издигната в ранг на самостоятелна Българска патриаршия и архиепископът на Дръстър (дн. Силистра) – Дамян, става първият всеобщопризнат български патриарх. Също така Византия окончателно официално признава царската титла на българския владетел.[1] Първородният син на цар Петър от брака му с Мария (Ирина) е цар Борис II. Те имат и още един син – Роман-Симеон, кръстен на славните си прадеди.

 
Отсамдунавска България при цар Петър I

С подписването на „дълбокия мир“ недоволството в преславския двор нараства. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През 928 г. Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през 930 г., подобен опит прави и първородният Симеонов син, Михаил, като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна Струма. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола.

Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около 931 г. сръбският владетел Чеслав избягва от Преслав и вдига въстание. Цар Петър се примирява с възстановяването на сръбската автономия. Маджарите нахлуват моногократно – 934 г., 943 г., 948 г. и 958 г. Петър не съумява да се справи и с тях; първо се задължава да им плаща данък, а по-късно се принуждава да сключи мирен договор, който е насочен срещу Византия.

През 968 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор II Фока. През 969 г. те достигат до Велики Преслав. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар.

Цар Петър е най-дълго управлявалият държавен глава в историята на българската държава.

Българската църкваРедактиране

Свети цар Петър Български
цар
Роден 912 или ок. 900
Преслав
Починал 30 януари 970
Празник 30 януари
Свети цар Петър Български в Общомедия

Той отделя голямо внимание на Българската църква и след смъртта си е канонизиран за светец.

През управлението на цар Петър Българката църква за пръв път получава състояние на автокефалност, изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред славяните.

Разкошът на официалната църква и тежките данъци, довеждат до разпространение на ереси, поддръжниците на които призовават към отказ от светските блага. Впоследствие това движение получава в България названието — богомилство.

Освен това като форма на социален протест, все по-големи размери придобива отшелничеството.

Цар Петър се среща с великия български светец Иван Рилски. Срещата се провела на разстояние, те се виждали от далече. Цар Петър изпраща дарове на Йоан Рилски, състоящи се от плодове и злато. Йоан връща златото, отвръщайки с думите: „за какво му е злато на този, който ограничава себе си даже в хляба и водата…“, плодовете приема. Свети Иван написва писмо до цар Петър с духовни наставления.

СемействоРедактиране

 
Смъртта на цар Петър, миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата летопис

Петър I е женен за Мария Лакапина (прекръстена на Ирина), която е дъщеря на Христофор Лакапин от Византия и на Августа София, и внучка на император Роман I Лакапин. От този брак има:

ИзточнициРедактиране

  • Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0.
  • Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.
  • Павлов, Пл. Забравени и неразбрани (Събития и личности от българското Средновековие). С., изд. „Сиела“, 2010.
  • The Bulgarian State in 927 – 969 : the epoch of Tsar Peter I. First edition. [Łodź, Poland], 2018. ISBN 8323345457. OCLC 1078891613.
  1. В дворцово-църковния комплекс Света Богородица Живоносен Источник традиционното място за венчавка на ромейските принцеси (гр. „Пиги“, днес скромен патриаршески манастир в Истамбул) разположен срещу Празничните врата (Врати Пиги, Силиврийски врата) на Цариград на 8 октомври 927 г. Цар Петър I се венчава за императорската дъщеря Ирина Лакапина и с тържествена процесия по триумфалния път до Евдом, мястото за коронации на императорите, те са изпратени за България, а ромеите окончателно официално признават царската титла на българския владетел и партиаршеския ранг на Българската църква. лит.: ГИБИ т.5 с.166 ГИБИ т.5 с.135 ГИБИ т.6 с.225 и др.

Външни препраткиРедактиране