Петър I (България)

български владетел
Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър.

Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г. до 969 г. Той е най-дълго управлявалият български владетел.

Петър I
цар на България
Роден
Починал
около 30 януари 970 г.
Религияправославие
Управление
Период927 – 969
Коронация927
ПредшественикСимеон I Велики
НаследникБорис II
Роман
Семейство
БащаСимеон I Велики
МайкаСестра на Георги Сурсувул
Братя/сестриМихаил, Вениамин
СъпругаИрина Лакапина
ДецаБорис II
Роман
Пленимир
2 деца
2 дъщери
Петър I в Общомедия

Биография

редактиране

Той е вторият син на цар Симеон I.

Жени се на 8 октомври 927 г. в Константинопол за дъщерята на византийския император Христофор Лакапин и на Августа София – Мария Лакапина, прекръстена при венчавката на Ирина (от гръцки език „мир“) в чест на възстановения „дълбок мир“, който настъпва между двата народа и продължава 43 години. По силата на сключения договор Българската архиепископия е канонично издигната на самостоятелна Българска патриаршия и архиепископът на Дръстър (дн. СилистраДамян, става първият български патриарх. Също така Византия окончателно официално признава царската титла на българския владетел.[1] Първородният син на цар Петър от брака му с Мария (Ирина) е цар Борис II. Те имат и още един син – Роман-Симеон, кръстен на славните си прадеди.

Дипломатически и военни действия

редактиране
 
България при цар Петър I

С подписването на „дълбокия мир“ недоволството в преславския двор нараства. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През 928 г. Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през 930 г., подобен опит прави и първородният Симеонов син, Михаил, като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна Струма. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола.

Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около 931 г. сръбският владетел Чеслав бяга от Преслав и вдига въстание. Цар Петър се примирява с възстановяването на сръбската автономия. През 943 г. българска войска отблъсква нападение на печенежки отряди в североизточните предели на държавата смущавайки с потенциала си победоносния византийски император Никифор II Фока.[2]

Маджарите нахлуват многократно – 934 г., 943 г., 948 г. и 958 г. От едно писмо на цар Петър до император Никифор II Фока е известно, че към 963-966 г. България е нападната от унгарците и е воювала с тях, без обаче те да са достигнали до византийски земи, което показва че българските войски не са били безсилни както се е смятало преди. Пред 965 г. Петър изпраща дипломатическа мисия към немският крал Отон I който имал сложни отношения с Византия и Италия. Големи резултати обаче не са постигнати и в крайна сметка българският цар сключва съюз с маджарските вождове през 965-966 г. По силата на който българите пропускат унгарски отряди за набези във византийска територия.[3] Действие, което по-късно влошава взаимоотношенията между ромейската империя и българската държава[4]

През 968 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор II Фока. През 968 г. Българският цар изпраща неизвестен по брой войска за да спре нашествениците край Преславец. Тя обаче търпи поражение и се налага да се затвори в дръстърската крепост, където отблъсква киевската армия. Докато русите продължават да превземат българските крепости на север, според руските летописци, по внушение на българите печенезите нападат и блокират Киев, а Светослав е принуден да се оттегли.[4] През 969 г. той обаче се завръща и отново нахлува в България. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар. Той е най-дълго управлявалият държавен глава в историята на българската държава.

Българската църква по времето на цар Петър

редактиране
Свети цар Петър Български
цар
Роден912 или ок. 900
Преслав
Починал30 януари 970
Празник30 януари
Свети цар Петър Български в Общомедия

Отношения на цар Петър с Църквата

редактиране

Той отделя голямо внимание на Българската църква и след смъртта си е канонизиран за светец. По време на управлението му за пръв път тя получава състояние на автокефалия, изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така Българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър Българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред славяните.

Дълго време българската историческа мисъл приема, че цар Петър е слаб и безволев цар, отдаден на църквата. Това е погрешно схващане наложено от акад. В. Златарски. В по-ново време проф. Пл. Павлов развенчава този мит. Той счита, че има серизни основания да се смята, че царят не е дал безусловна подкрепа на българската църква, а е бил загрижен за нейният морал[5] Петър не само че не толерира нарастването на църковното земеделие, но предпочита да насърчава създаването на малки и средни по големина манастири.[5] И презвитер Козма и Черноризец Петър заклеймяват желанието на игумени и епископи да увеличават своите имения. [5] Би било странно ако царят не е споделял схващанията на своите книжовници.

Социални брожения. Развитие на богомилството и отшелничеството

редактиране

Разкошът на официалната църква и тежките данъци довеждат до социални брожения. Според някои историци именно социалното недоволство става източник на разпространението на ереси, чиито поддръжници призовават към отказ от светските блага. Най-известното движение от този вид е богомилството, като за негов "патрирах" в българските земи се счита поп Богомил. Дори появата на богомилството свидетелства, за увеличението на българската просвета през времето на цар Петър - богомилите са познавали текста на богослужебните книги. Също така от средата на X век се разраства отшелничеството. Това е друг вид отказ от материални блага, но без да се пропагандира анархия насочена срещу царя, болярите и Църквата.

Цар Петър се среща с великия български светец, отшелника Иван Рилски. Срещата се провежда от разстояние, двамата се виждат само отдалеч. Цар Петър изпраща дарове на светеца – плодове и злато. Свети Иван прима плодовете, а златото връща с думите: „Защо му е злато на този, който ограничава себе си даже в хляба и водата?“ Заедно с отговора си светецът изпраща на цар Петър и писмо с духовни напътствия.

Международно признание

редактиране

За разлика от баща си Симеон I, който избира пътя на противопоставяне с Византия и се самообявява за „цар на българи и гърци“, Петър търси разбирателство с южната си съседка. С мира от 927 г. Византия признава Петър за цар и дори му дава за съпруга Мария Лакапина – близка сродница на императора. Такова събитие е без аналог в дотогавашната българска история.[6] Договорът през 927 г. признава автокефален статут на българската църква; патриарх Фотий обявява, че Византия няма повече да ръкополага български свещеници, дори да бъде молена. Според проф. П. Ангелов („Българското средновековие“) Петър е водил преговори и с Рим; за това се споменава от цар Калоян в преговорите му с папа Инокентий III: „Аз изследвах писанията и книгите, а тъй също и законите на блаженопочиналите императори, наши предшественици, откъде те са получили българско царство и утвърждение, императорска корона на своята глава и патриаршеско благословение; старателно търсейки, ние намерихме в техните писания, че тези блаженопочинали императори на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, наши предшественици, са получили своята царска корона и патриаршеско благословение от светейшата Божия римска църква и апостолическия престол, от княза на апостолите." На свой ред папа Инокентий в писмото си до унгарския крал Емерих пише, че „от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез апостолическата власт, като Петър и Самуил.“

Всъщност самият Симеон I води в края на живота си преговори с Рим, продължавайки политиката на баща си. Скоро след смъртта му Петър е признат за цар от Византия.

Също така според Ибрахим ибн Иа’куб ал — Ифанли от Туртуши[7] през 965 български пратеници посетили княз Отон в Магдебург= Някои български историци тълкуват това сведение в смисъл че българите изпратили дипломатическа визита при император Отон I с цел да издействат помощ срещу маджарите.[8]

Любопитно е, че цар Петър е първият български владетел, който сече монети.[9] Такава монета е открита край Киев и понастоящем се съхранява в Ермитажа. Интересното е, че на тези монети Петър нарича себе си „василевс“, т.е. император, което според някои историци е по-голяма титла от цар/цезар/кесар.

 
Смъртта на цар Петър, миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата летопис

Петър е единственият български цар светец, освен Борис Покръстителя.

Авторитетът на България нараства точно при цар Петър. Показателно за престижа на този български владетел е, че след смъртта му трима претенденти за българския престол се наричат с това име за по-малко от два века (единият от тях става цар). В изворите цар Петър, който осигурява такъв продължителен мир, остава известен като Петър Добрият (Добрият цар Петър).

Просветен и културен подем при цар Петър

редактиране

Петър продължава добрите традиции на дядо си Борис и баща си Симеон в развитието на книжовно и просветното дело. При него продължава т.нар. Златен век на българската култура/книжнина. По времето на Петър постепенно започва да се налага кирилицата. Въпреки това поне до средата на XI в. се използват и глаголически, а дори и рунически букви. Множество книжовници живеят и творят при Петър , напр. презвитер Козма и Черноризец Петър[5]. През времето на цар Петър се появяват старобългарски преводи на Теодор Студит, Йоан Дамаскин, Максим Изповедник и пр. През времето на цар Петър са изградени множество паметни плочи - важна изворова база за историците. Такива са надписът на ичиргу боила Мостич (втората половина на X в.); на хартофилакс Павел от "Кръглата църква"; на жупан Димитър от Северна Добруджа (943); Темничкия надпис от Поморавието и др. Археологическите разкопки във Велики Преслав свидетелстват и за подем в архитектурата.[10] Съществена част от манастирският комплекс е изградена при цар Петър, когато мирното време предполага и по-големи възможности, както и използване на опита на ромейски архитекти. Развива се и жилищното строителство. Манастирският комплекс при Равна, Провадийско е преустроено изцяло[10] Разкопки във Велики Преслав показват че нарастват и и възможностите на българската керамика.[10]

Семейство

редактиране

Петър I е женен за Мария Лакапина (прекръстена на Ирина), която е дъщеря на Христофор Лакапин от Византия и на Августа София, и внучка на император Роман I Лакапин. От този брак той има:

През януари 2023 г. БНТ започва излъчване на сериала „Войната на буквите“, които засяга възкачването на цар Петър и управлението му като български цар.

Литература

редактиране
  • Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0.
  • Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8.
  • Павлов, Пл. Забравени и неразбрани (Събития и личности от българското Средновековие). С., изд. „Сиела“, 2010.
  • The Bulgarian State in 927 – 969 : the epoch of Tsar Peter I. First edition. [Łodź, Poland], 2018. ISBN 8323345457. OCLC 1078891613.

Източници

редактиране
  1. В дворцово-църковния комплекс Света Богородица Живоносен Источник традиционното място за венчавка на ромейските принцеси (гр. „Пиги“, днес скромен патриаршески манастир в Истамбул) разположен срещу Празничните врата (Врати Пиги, Силиврийски врата) на Цариград на 8 октомври 927 г. Цар Петър I се венчава за императорската дъщеря Ирина Лакапина и с тържествена процесия по триумфалния път до Евдом, мястото за коронации на императорите, те са изпратени за България, а ромеите окончателно официално признават царската титла на българския владетел и партиаршеския ранг на Българската църква. лит.: ГИБИ т.5 с.166 ГИБИ т.5 с.135 ГИБИ т.6 с.225 и др.
  2. Канев, Георги. Духовното наследство на св. цар Петър I Български // Българска история.
  3. Димитров. Българо-унгарски отношения, 76–78. цит в: Божилов, Ив., Гюзелев В. "История на българия през средните векове" (VII-XIV в.) т.1, глава 5, част 3 (Съдбовни години 969-971)https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-8
  4. а б Павлов, Пламен. Векът на цар Самул. София, Изток и запад, 2014. ISBN 917-619-152-502-7. с. 16.
  5. а б в г Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971 г.). Дългият мир с Византия стр. 56
  6. Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971 г.). Дългият мир с Византия
  7. За него вж. И. Ю. Крачкивский. Арабская географическая литература (Избранные сочинения, IV), Москва-Ленинград, 1957, с. 171. За съжаление това съчинение е запазено фрагментарно — у ислямския географ ал-Бекри (XI в.) и у космографа ал-Казвики (ΧΙІІ в.) (пак там, с. 192) цит в: Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на средновековна България VII-XIV в. т.1 Глава пета. България при цар Петър (927-969, част 3. Съдбfвни години (969-971) https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-19
  8. А. Куник и бар. В. Розен. Известия ал-’Бекри и других авторов о Руси и славянах. Ч. I. СПб., 1878, с. 52. ↑, цит в: Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на средновековна България VII-XIV в. т.1 Глава пета. България при цар Петър (927-969, част 3. Съдобвни години (969-971) https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-19
  9. apollon.blog.bg
  10. а б в Павлов, Пламен. "Векът на Самуил , глава "Години на мир и ратни беди 927-971 "., 2014 г., ИК "Изток - Зпад" стр. 55

Външни препратки

редактиране
Симеон I
 
Печат на Първото българско царство
цар на България (927 – 970)
Борис II