Петър I (България)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър.

---

Пѐтър (* 912 г., † 30 януари 970 г.) е български цар, управлявал България от 927 г. до 969 г. Петър е вторият син на цар Симеон. Той е най-дълго управлявалият български владетел. Жени се на 8 октомври 927 г. в Константинопол с дъщерята на византийския император Христофор Лакапин и на Августа София – Мария Лакапина, прекръстена при венчавката на Ирина (от гръцки език „мир“) в чест на възстановения „дълбок мир“, който настъпва между двата народа и продължава 43 години. По силата на сключения договор Българската архиепископия е канонично издигната на самостоятелна Българска патриаршия и архиепископът на Дръстър (дн. Силистра) – Дамян, става първият български патриарх. Също така Византия окончателно официално признава царската титла на българския владетел. Първородният син на цар Петър от брака му с Мария (Ирина) е цар Борис II. Те имат и още един син – Роман-Симеон, кръстен на славните си прадеди.

Петър I
цар на България
Роден	910-те Преслав, България
Починал	около 30 януари 970 г. Преслав, България
Религия	православие
Управление
Период	927 – 969
Коронация	927
Предшественик	Симеон I Велики
Наследник	Борис II Роман
Семейство
Баща	Симеон I Велики
Майка	Сестра на Георги Сурсувул
Братя/сестри	Михаил, Вениамин
Съпруга	Ирина Лакапина
Деца	Борис II Роман
Петър I в Общомедия

България при цар Петър I

С подписването на „дълбокия мир“ недоволството в преславския двор нараства. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През 928 г. Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през 930 г., подобен опит прави и първородният Симеонов син, Михаил, като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна Струма. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола.

Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около 931 г. сръбският владетел Чеслав избягва от Преслав и вдига въстание. Цар Петър се примирява с възстановяването на сръбската автономия. Маджарите нахлуват многократно – 934 г., 943 г., 948 г. и 958 г. Петър не съумява да се справи и с тях; първо се задължава да им плаща данък, а по-късно се принуждава да сключи мирен договор, който е насочен срещу Византия.

През 968 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор II Фока. През 969 г. те достигат до Велики Преслав. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар.

Цар Петър е най-дълго управлявалият държавен глава в историята на българската държава.

Българската църква

Свети цар Петър Български
цар
Роден	912 или ок. 900 Преслав
Починал	30 януари 970
Празник	30 януари
Свети цар Петър Български в Общомедия

Той отделя голямо внимание на Българската църква и след смъртта си е канонизиран за светец.

През управлението на цар Петър Българската църква за пръв път получава състояние на автокефалност, изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред славяните.

Разкошът на официалната църква и тежките данъци, довеждат до разпространение на ереси, поддръжниците на които призовават към отказ от светските блага. Впоследствие това движение получава в България названието — богомилство.

Освен това като форма на социален протест, все по-големи размери придобива отшелничеството.

Цар Петър се среща с великия български светец Иван Рилски. Срещата се провела на разстояние, те се виждали от далече. Цар Петър изпраща дарове на Йоан Рилски, състоящи се от плодове и злато. Йоан връща златото, отвръщайки с думите: „за какво му е злато на този, който ограничава себе си даже в хляба и водата…“, плодовете приема. Свети Иван написва писмо до цар Петър с духовни наставления.

Международно признание

За разлика от баща си Симеон I, който избира пътя на противопоставяне с Византия и се самообявява за „цар на българи и гърци“ Петър търси разбирателство с южната си съседка. На такова той е принуден, тъй като войните на Симеон са разорителни за България. С мира от 927 Византия признава Петър за цар и дори му дава Мария Лакапина – близка сродница на императора – за съпруга. Такова събитие е без аналог в българската история до този момент. Част от договора през 927 г. е споменатото даване на автокефалност на българската църква, когато патриарх Фотий обявява, че Византия няма повече да ръкополага български свещеници, дори да бъде молена. Следва да се спомене, че според Проф. П.Ангелов („Българското средновековие“) Петър е водил преговори и с Рим, събитие упоменато и от крал Калоян в преговорите му до папа Инокентий."Азъ изследвахъ писанията и книгите, а тъй също и законите на блаженопочиналите императори, наши предшественици, отъ къде те са получили българско царство и утвърждение, императорска корона на своята глава и патриаршеско благословение; старателно търсейки (подчертаването мое – к.), ние намерихме въ тяхните писания, че тези блаженопочинали императори на българите и власите – Симеонъ, Петръ и Самуилъ, наши предшественици, са получили своята царска корона и патриаршеско благословение отъ светейшата Божия римска църква и апостолския престолъ, отъ княза на апостолите...". На свой ред папа Инокентий, в писмото си до унгарския крал Емерих, пише, че „...от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез апостолическа власт, като Петър и Самуил.“ Проф. Иван Снегаров също отбелязва, че „въ Дюканжевия каталогъ ясно се прокарва мисъльта, че Българската патриаршия е съществувала още преди нейното признание отъ цариградския синклитъ при царь Петра.“ т.е. явно е била призната от Рим.

Всъщност самият Симеон I e водил в края на живота си преговори с Рим, продължавайки политика на баща си. Скоро след смъртта му Петър е признат за цар от Византия. Цар Петър е първият български монарх, който сече свои монети..Такава единствена за сега монета е открита край Киев и понастоящем се съхранява в Ермитажа. Интересното е, че на тези монети, Петър нарича себе си „басилевс“ т.е. император или август, което според някои историци е по-голяма титла от цар/цезар/кесар. Петър е единственият български цар-светец, освен Борис-Покръстител. Авторитетът на България нараства, точно при цар Петър. Показателно за престижа на този български владетел е, че след смъртта на Петър трима претенденти за българския престол се окичват с това име за по-малко от два века (единият от тях дори става цар). В изворите цар Петър, който осигурява такъв продължителен мир, остава известен като Петър Добрия/Добрия цар Петър. По времето на цар Петър продължава започналият при баща му Век на българската култура/книжнина.

Семейство

Смъртта на цар Петър, миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата летопис

Петър I е женен за Мария Лакапина (прекръстена на Ирина), която е дъщеря на Христофор Лакапин от Византия и на Августа София, и внучка на император Роман I Лакапин. От този брак има:

• Борис II
• Роман

В изкуството

През януари 2023 БНТ започва излъчване на сериала „Войната на буквите“, които засяга възкачването на цар Петър и управлението му като български цар.

Литература

• Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0.
• Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8.
• Павлов, Пл. Забравени и неразбрани (Събития и личности от българското Средновековие). С., изд. „Сиела“, 2010.
• The Bulgarian State in 927 – 969 : the epoch of Tsar Peter I. First edition. [Łodź, Poland], 2018. ISBN 8323345457. OCLC 1078891613.

Външни препратки

• Николов, А. Идея о благочестии и мудрости правителя в политической идеологии и публичной пропаганде болгарских государей в первое столетие после принятия христианства в Болгарии (864 – 971). – В: XVII Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2007, 124 – 130