Отваря главното меню

Въстанието от 10 август 1792 г. е преломен момент от Френската революция.

Предходни събитияРедактиране

През пролетта на 1792 г. Франция обявява война на „краля на Бохемия и Унгария“ (т.е. на Хабсбургската монархия в Австрия), а след няколко седмици кралство Прусия се присъединява на страната на Австрия, но първите сражения са катастрофални за французите, а вината за това се хвърля върху кралския двор и жирондисткото правителство. В страната все по-често се отправят призиви за премахване на монархията, подклаждани от якобинските клубове. В края на май Законодателното събрание приема два декрета – за депортиране на свещениците, които не са положили клетва към Гражданската конституция, и за разпускане на кралската гвардия, като се обявява набор на 20 000 гвардейци – федерати, които да се разположат на лагер край Париж. Кралят упражнява своето право на вето и върху двата декрета.

През юни все по-често се отправят призиви за премахване на монархията, подклаждани от Якобинския клуб и филиалите му в страната. Обстановката в Париж става все по-неспокойна. Правителството на жирондистите е сменено с ново, на фьойани, но това още повече задълбочава разрива между краля и събранието. На 20 юни народът нахлува в Тюйлери, където кралското семейство живее от октомври 1789 г., и настоява той да оттегли ветото си и да одобри декретите, но той отказва, макар че слага на главата си червено боне (фригийска шапка) на санкюлот и вдига наздравица за нацията. За да му окаже подкрепа, маркиз дьо Лафайет напуска армията и лично се явява в събранието с обръщение от офицерите, в което се настоява за разпускане на терористичните клубове, за възстановяване на върховенството на закона и конституцията, за запазване на достойнството на кралската институция, но в резултат само събужда враждебност от страна на депутатите.

ВъстаниетоРедактиране

На 10 август 1792 г. около 20 хиляди бунтовници обкръжават кралския дворец в Тюйлери. Щурмът е кратък, но кръвопролитен. На нападателите оказват съпротива няколко хиляди войници от швейцарската гвардия – почти всички те са убити при Тюйлери или в парижките затвори в хода на последвалите т.нар. „септемврийски кланета“. При щурма кралското семейство е принудено да търси закрилата на Законодателното събрание. Това спасява живота му, но под натиска на народните искания събранието решава да отстрани окончателно Луи XVI и да проведе нови избори за Конвент.

От този момент, в течение на няколко месеца, най-висшите революционни органи – националното Законодателно събрание и последвалият го Конвент се намират под силното влияние и натиск на народните маси (санкюлотите) и в редица случаи са принудени да изпълняват непосредствените искания на тълпите, обкръжили сградата на заседанията. Исканията включват ограничаване на либерализацията на търговията, предприета по-рано, замразяване на цените, заплатите и жестоко преследване на спекулантите. Указаните мерки са приети по време на якобинската диктатура и просъществуват чак до арестуването на Робеспиер през юли 1794 г.[1]

Сред резултатите на щурма са фактическото отстраняване на Луи XVI и на маркиз дьо Лафайет, който след неуспешен опит да поведе войски към Париж, е принуден да емигрира. Същевременно вражеските войски продължават да напредват към Париж. В тази обстановка на нарастваща външна заплаха революционните и антимонархически настроения се засилват и на 21 септември 1792 г. новоизбраният Конвент отменя монархията и обявява Франция за република.

ИзточнициРедактиране

  1. Palmer R. The World of the French Revolution. New York, 1971, p. 111, 118