Вячеслав Тихонов
Вячеслав Василиевич Тихонов (на руски: Вячеслав Васильевич Тихонов) е бележит съветски и руски театрален и кино актьор. В България е популярен предимно от филма „Седемнадесет мига от пролетта“, където играе съветския разузнавач, работещ в нацистка Германия – Щирлиц. Той е герой на социалистическия труд, народен артист на СССР, лауреат на Ленинска награда, член на КПСС от 1976 г.
Вячеслав Тихонов Вячеслав Васильевич Тихонов | |
руски и съветски театрален и кино артист | |
Тихонов през 1998 г. | |
Роден |
8 февруари 1928 г.
|
---|---|
Починал | 4 декември 2009 г.
|
Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
Националност | СССР Русия |
Учил в | Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ |
Актьорска кариера | |
Активност | 1948 – 2006 |
Значими роли | „Млада гвардия“ „Война и мир“ „17 мига от пролетта“ |
Семейство | |
Съпруга | Нона Мордюкова (1950 – 1963) Тамара Тихонова (1967 – 2009) |
Деца | Владимир Тихонов (1950 – 1990) Ана Тихонова (р. 1969) |
Уебсайт | |
Вячеслав Тихонов в Общомедия |
Биография
редактиранеВячеслав Тихонов е роден на 8 февруари 1928 г. в град Павловски Посад, Московска област. Актьорският му дебют е като студент с ролята на Владимир Осмухин във филма „Млада гвардия“ (реж. Сергей Аполинариевич Герасимов). От 1950 г. е актьор в Театъра на киноактьора, а от 1957 г. играе в киностудио „Максим Горки“. Народен артист на СССР е от 1974 г.
На запад добива огромна популярност с ролята на Андрей Болконски във филма „Война и мир“. Филмът спечелва „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм през 1969 г.
В България Вячеслав Тихонов е известен най-вече с ролите си във филмите „Седемнадесет мига от пролетта“, „Те се сражаваха за родината“, „ТАСС е упълномощена да заяви“ и „Белият Бим черното ухо“, а също така и с една от последните си роли – в „Изпепелени от слънцето“.
През 2002 г. получава микроинфаркт, докато шофира. Същата година получава и инсулт.
Семеен живот
редактиранеВячеслав Тихонов е бил женен за актрисата Нона Мордюкова, от която има син – Владимир. Той умира през 1990 г.
Втората му съпруга Тамара Ивановна е преводачка от френски език. От нея има има дъщеря – Ана Тихонова, която е актриса и продуцент.
Творчество
редактиранеСценография
редактиране- „Обикновено чудо“, Евгений Шварц
Избрана филмография
редактиране- 1948 – Млада гвардия – Владимир Осмухин
- 1950 – В мирни дни
- 1951 – Тарас Шевченко
- 1952 – Максимка – лейтенант Горелов
- 1959 – Майски звезди
- 1959 – Жажда – Безбородко
- 1960 – Мичман Панин – мичман Панин
- 1961 – Два живота – княз Сергей Нащокин
- 1963 – Оптимистична трагедия – Алексей
- 1967 – Война и мир – Андрей Болконски
- 1969 – Семейно щастие – Капитонов
- 1971 – Егор Буличов и други
- 1973 – Седемнадесет мига от пролетта – Щирлиц
- 1974 – Фронт без флангове
- 1975 – Те се сражаваха за Родината – Николай Стрелцов
- 1976 – И други официални лица
- 1976 – Повест за човешкото сърце
- 1977 – Белият Бим черното ухо
- 1978 – Фронт зад линията на фронта
- 1979 – Професия – киноактьор
- 1982 – Фронт в тила на врага
- 1984 – Европейска история
- 1989 – Любов с привилегии
- 1992 – Бесове
- 1993 – Провинциален бенефис
- 1994 – Булеварден роман
- 1994 – Изпепелени от слънцето – Всеволод Константинович
- 1995 – Авантюра
- 2006 – Андерсен. Живот без любов
- 2009 – Изпепелени от слънцето, II част – Всеволод Константинович
Признание и награди
редактиране- Герой на социалистическия труд – 1982 г.
- Орден „За заслуги пред отечеството“ III степен – 8 февруари 2003 г. – За голям принос в развитието на отечественото киноизкуство[1]
- Орден „За заслуги пред отечеството“ IV степен – 5 август 1995 г. – За заслуги пред държавата и дългогодишна плодотворна дейност в областта на изкуството и културата[2]
- „Почетен орден“ – 8 февруари 2008 г. — За голям принос в развитието на отечествената кинематография и дългогодишна творческа дейност[3]
- Орден „Ленин“
- Орден „Октомврийска революция“
- Орден „Почетен знак“
- „Държавна премия на СССР“ (1970) за ролята на Мелников във филма „Ще доживеем до понеделник“
- „Народен артист на СССР“ (1974)
- „Ленинска премия“ (1980) за филма „Белият Бим черното ухо“
- Държавна премия на РСФСР „Братя Василеви“ (1976) за ролята на Щирлиц във филма Седемнадесет мига от пролетта
- „Премия на КГБ на СССР“ (1978) за участието във филма Седемнадесет мига от пролетта
Източници
редактиране- ↑ Указ Президента РФ от 8 февраля 2003 г. № 147
- ↑ Указ Президента РФ от 5 августа 1995 г. № 820
- ↑ Указ Президента Российской Федерации от 08.02.2008 г. № 170 „О награждении орденом Почёта Тихонова В. В.“
Външни препратки
редактиране- Вячеслав Тихонов: интервю и статии, филмография и фотографии
- Вячеслав Тихонов в Internet Movie Database
- Биография Архив на оригинала от 2007-05-02 в Wayback Machine.
- Биография
- Интервю с актьора[неработеща препратка], в-к Стандарт, 20 февруари 2008 (мъртъв линк)