Гаел Жос

френска поетеса и писателка

Гаел Жос (на френски: Gaëlle Josse) е френска поетеса и писателка на произведения в жанра социална драма, лирика и биография.[1][2][3][4][5]

Гаел Жос
Gaëlle Josse
Гаел Жос, 2019 г.
Гаел Жос, 2019 г.
Родена22 септември 1960 г. (63 г.)
Професияписател, поет, драматург, сценарист, журналист, преводач
Националност Франция
Активен период2005 -
Жанрдрама, лирика, биография
Известни творби„Последният пазител на Елис Айлънд”
Наградинаграда за литература на ЕС
Кавалер на Ордена на Почетния легион
Гаел Жос в Общомедия

Биография и творчество редактиране

Гаел Жос е родена на 22 септември 1960 г. в Лион, Франция. Следва право, журналистика и клинична психология.[4] След дипломирането си живее няколко години в Нова Каледония.[5] След това работи като редактор на списание и на уебсайт в Париж. Организира и семинари за слушане на музика и творческо писане за възрастни и тийнейджъри.[2]

Първата ѝ книга, стихосбирката „Отпечатъкът и кръгът“, е издадена през 2005 г. В следващите години издава още няколко стихосбирки, като стихосбирката ѝ „Барабаните се удрят с голи ръце“ от 2008 г. получава наградата за поетично издание на град Дижон.[2]

Първият ѝ роман „Часове мълчание“ е издаден през 2011 г. Той е вдъхновен от картина на фламандския художник Емануел де Вите, и е история за едно семейство на богати корабособственици и техните усилия да поддържат благосъстоянието и имиджа си, чрез съдбата на една жена, която се грижи строго за дома си, въпреки всички проблеми.[2] Книгата получава наградите „Лавинал“, „Прованс“ и „Маре“.[4] Следват романите ѝ „Нашият живот на кръстопът“ и „Снежна сватба“, като последния е предвиден за екранизация.[3]

През 2014 г. е издаден романът ѝ „Последният пазител на Елис Айлънд“. В края на 1954 г. Джон Мичъл е директор на центъра за приемане на имигранти на остров Елис Айлънд и се оказва пред неговото закриване. Под формата на дневник той описва обсебващите го спомени – за съпругата си, за имигрантите, за собствения си живот и бъдеще. Романът получава множество награди, включително литературната награда на френския Ротари клуб, наградата на Бретанската академия и наградата за литература на Европейския съюз за 2015 г.[3]

През 2013 г. получава отличието кавалер на Ордена на Почетния легион за дългогодишната ѝ литературни дейност. Част от нейното творчество се изучава в някои средни училища. През 2016 г. тя е кръстница на литературната награда за млади европейци „Едно дълго чакане“.[4]

Гаел Жос живее със семейството си в Париж.[3]

Произведения редактиране

Поезия редактиране

  • L'Empreinte et le Cercle (2005)[2][4][5]
  • Signes de passage (2007)
  • Tambours frappés à mains nues (2008) – награда на град Дижон
  • Castillanes.doc : Madrid & Castille (2009)
  • Carnets du Leonardo Express (2009)
  • Et recoudre le soleil (2022)

Самостоятелни романи редактиране

  • Les Heures silencieuses (2011) – награда „Лавинал“, награда „Прованс“, награда „Маре“[2][4][5]
  • Nos vies désaccordées (2012) – награда „Ален-Фурние“
  • Noces de neige (2013)
  • Le Dernier Gardien d’Ellis Island (2014) – наградата за литература на Европейския съюз, награда на Ротари клуб, награда на Бретанската академия[1]
    Последният пазител на Елис Айлънд, изд.: ИК „Колибри“, София (2018), прев. Красимир Петров
  • L'Ombre de nos nuits (2016)
  • De vives voix (2016)
  • Un été à quatre mains (2017)
  • Vermeer, entre deux songes (2017)
  • Une longue impatience (2018)
  • Les heures silencieuses-Noces de neige-Nos vies désaccordées (2018)
  • Ce matin-là (2021)
  • La nuit des pères (2022)

Документалистика редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gaëlle Josse в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​