Гайранци (на македонска литературна норма: Гајранци) село в община Пробищип, Северна Македония.

Гайранци
Гајранци
— село —
41.8944° с. ш. 22.1781° и. д.
Гайранци
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПробищип
Географска областОсогово
Надм. височина386 m
Население36 души (2002)
Пощенски код2210
Гайранци в Общомедия

География

редактиране

Землището на Гайранци е 8,1 км2, от които земеделската площ е 782 хектара – 251 хектара обработваема земя 5 хектара гори.[1]

Йордан Заимов смята, че името Гайранци се е появило от Горянци под албанско влияние с преход на о в а.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Гайранци живеят 120 българи християни.[3]

В началото на XX век населението на Гайранци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гайранци (Gaïrantzi) има 160 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Гайранци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Църквата „Свети Никола“ е от 1952 година. Не е изписана.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 36 жители (19 мъже и 17 жени), в 17 домакинства и 56 къщи.[1]

Личности

редактиране
Родени в Гайранци
  •   Георге Мицов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Кюстендил, 2 рота на 7 кумановска дружина[7]
  •   Милан Божинов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина, 4 рота на 15 щипска дружина[8]
  •   Никодин Панов Денков (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[9]
  •   Стоян Зафиров (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[10]
  •   Стоян Петрушов (1889/1890 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, загинал в Боя при Шаркьой[11]

Външни препратки

редактиране
  1. а б Сайт на Община Пробищип.
  2. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 56.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
  6. Парохии при храм Света Богородица - Пробиштип // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2018-10-02. Посетен на 1 април 2014 г.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 465.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 94.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 204.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 266.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 569.