Отваря главното меню

Галичкото въстание, известно и като Галицийско клане е полско селско въстание на територията Западна Галиция (Австрийска Полша) през периода февруари – март 1846 като вълна от масови погроми и убийства на местни аристократи, шляхта, правителствени служители и свещеници[1]. Счита се за последното селско въстание срещу крепостничеството в Европа[2].

Галичко клане
Краковско въстание
"Галицийското клане", художник Ян Левицки
"Галицийското клане", художник Ян Левицки
Информация
Период 1846
Място Западна Галиция
Територия Австрийска Полша
Страни в конфликта
Хабсбургска империя, галички селяни галичка шляхта
Командири и лидери
Йохан фон Валерщайн
Якуб Шеля
Жертви и загуби
около 3000
Галичко клане в Общомедия
Свободният град Краков, 1815 – 1846

Един от най-известните лидери на селските въстанически чети е Якуб Шеля.

Причини и ход на събитиятаРедактиране

Решенията на Конгресът във Виена през 1815 отреждат на Краков и прилежащата територия статут на „Свободен, независим и стриктно неутрален град“ под егидата на Русия, Австрия и Прусия - империите, разделили помежду си територията на някогашната полска държава. Още в края на XVIII век тези държави са поели ангажимент да спазват неутралитета на свободния град и да не влизат в неговата територия при никакви обстоятелства. Вместо това, Краков трябва да предава шпиони и дезертьори, избягали на негова територия. Ситуацията е изключително сложна поради събития, свързани с полското въстание от 1830 г., когато на територията на Краковската република е извършена контрабандата на оръжие и са набирани полски доброволци за попълване на редиците на бунтовниците. След поражението на въстанието в Краков пристигат много бежанци, с което градът става център на полската емиграция и нелегална политическа активност.

През октомври 1835 Русия, Австрия и Прусия подписват тайно споразумение, което призова за заемането на свободния град в случай на полски сепаратистки действия. През февруари 1836 в Краков навлиза австрийска, а по-късно – на руска и пруска войска. По-късно, в резултат на дипломатически натиск от страна на Франция и Англия, Прусия и Русия изтеглят войските си от града, но австрийската окупация продължава до 1841.

В Краков оперира широкомащабна мрежа от емисари на полската емиграция, с участието на които в града е създаден революционен комитет, готвещ ново въстание за 22 февруари 1846 г. Няколко ареста сред организаторите на полските земи, които са били под контрола на Прусия и Русия потискат бунта в зародиш. На територията на австрийска Галисия избухват вдъхновени от австрийските власти селски погроми под формата на контрареволюция. То се подклажда и от напрежението, породено от бедната реколта на предната година.

Австрийските власти противодействат на заговорниците, използвайки недоволството на местните селяни и разпространяват слухове, че шляхтата планира да започне военни действия срещу селяните. По този начин Окръжният офицер на Тарнов фон Валерщайн дава тласък за убийства и грабежи на благороднически имоти[3]. Галисийските селяни се изправят срещу помешчиците и всъщност се оказват съюзници на правителството на Австрия.

Галичкото клане започва на 19 февруари 1846. Въоръжени селяни разграбват и унищожават за няколко дни повече от 500 имота в областта Тарнов, което представлява повече от 90% от имотите в областта. Убити по най-жесток начин са 1200 до 3000 души, почти изключително представители на аристокрацията, благородството, държавни служители и десетки свещеници[4].

Започва серия от взаимни нападения между бунтовниците по пътя им към Краков, на които редовно е раздаван алкохол.

Селяните брутално убиват господарите и отсичат главите им. Австрийците раздават парични награди за убийства на собствениците на земя. Те плащат за мъртъв шляхтич сума в 2 пъти повече, отколкото за ранен или осакатен дворянин, много ранени пленници са довеждани в Тарнов и убивани на прага на австрийската администрация в центъра на града. Според очевидци, касапницата е такъв голям мащаб, че кръвта като река тече по улиците[5].

Жертвите на клането са били погребвани в масови гробове извън града, където по-късно се възниква Старото гробище на Тарнов[6].

Когато въстанието около Краков стихва и селяните вече не са необходими на австрийците армията им бързо възстановява спокойствието. В Галиция се възцарява мир, но за дълго време се помнят убийствата и грабежите в областите Тарнов, Санока и Нови Сонч.

 
Галички селяни продават жертвите си

ИзточнициРедактиране

  1. Wiśniewski, Wojciech: Jeszcze o Macieju Boguszu Stęczyńskim i rabacji 1846 roku: nieznany poemat o rzezi galicyjskiej, Płaj, T. 32 (2006), s. 27 – 45
  2. Stefan Kieniewicz, Ruch chłopski w Galicji w 1846 roku, Wrocław 1951 
  3. Agnieszka Barbara Nance (2008). Literary and Cultural Images of a Nation Without a State: The Case of Nineteenth-Century Poland. Peter Lang. pp. 62 – 64. ISBN 978-0-8204-7866-1. Посетен на 3 ноември 2012.
  4. Czesław Wycech, Rok 1846 w Galicji, Warszawa 1958
  5. Jan Marian Włodek „Goetz-Okocimscy. Kronika rodzinna 1590 – 2000“, „Kronikach Miasta Brzeska“ Jan Burlikowski.
  6. Списъци погребаните в старите гробища на Тарнов.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Галицийское восстание (1846)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.