Уикипедия

Гандхарва

Гандхарвите (на санскрит गन्धर्व, IAST: gandharva, „уханен“) са клас полубогове и небесни певци в индуизма. Гандхарвите са описани в Махабхарата, Рамаяна и Пураните като съпрузи или любовници на Апсарите, като певци и музиканти, които угаждат на девите. Гандхарвите дават името на древната индийска теория за музиката („ Гандхарва Веда “) и на един от видовете брак (бракът на гандхарва е доброволен съюз на момиче и младоженец без одобрението на родителите).[1] В епоса те също действат като воини, въоръжени с лъкове, които понякога могат да бъдат враждебни към хората.

Гандхарва
Гандхарва в Общомедия

Тази митология може би датира от общата индоевропейска ера, както се вижда от паралели в митологиите на други индоевропейски народи (например памирски жиндурви, гръцки кентаври).[2][3] В Риг Веда се споменава само един Гандхарва – пазителят на Сома, понякога идентифициран със Сома, съпругът на „Жената на водите“ (apsaras); от него и апсарите се раждат първите предци на хората – близнаците Яма и Ями.[4] Гандхарва живее в горното небе, свързано със слънцето и слънчевата светлина. Понякога се появява като демон, враждебен на Индра. В Атхарва Веда Броят на гандхарвите достига няколко хиляди; те са вредни духове на въздуха, горите и водите. В Шатапатха Брахмаба, Гандхарвите крадат сома (напитка на безсмъртието) от боговете, но са принудени да я върнат, съблазнени от богинята Вак.

Произходът на Гандхарвите се тълкува по различен начин: според Вишну Пурана те произлизат от тялото на Брахма, когато той веднъж пее; „Хариванша“ ги нарича бащата на внука на Брахма – Кашяпа, а майките им – дъщерите на Дакша (Муни, Прадха, Капила и Аришта). Пураните и епосите споменават много царе на Гандхарва, сред които най-значимите са Читрарата, Суряварчас, Вишвавасу и ришиите Нарада. Гандхарвите Тумбуру и Читрасена също често се споменават. По време на царуването на Вишвавасу, според пураническата легенда, възниква вражда между Гандхарвите и Нагите: първо Гандхарвите проникват в подземния свят на Нагите и ограбват от съкровищата им, след това с помощта на Вишну Нагите успяват да прогонят Гандхарвите и да върнат богатството си.[4]

Конете играят важна роля в митологията на Гандхарвите. Гандхарвите носят бог Кубера, като в същото време са наполовина коне, наполовина птици.[5] Кралете на Гандхарва носят коне като подаръци;[6] В епоса често се говори за страната на гандхарвите (Гандхарва-деша), известна със своите коне.[7] Тази област се идентифицира от много историци с Гандхара (Гандхарва-деша), която е била известен център за коневъдство.[8]

Има женски Гандхарви – красиви и хармонични Гандхарви, начело с абстрактния Гандхарви или прародителя на конете.

В будизма гандхарвите играят по-скоро доктринална, отколкото митологична роля.[9] Там гандхарва обикновено се нарича фината форма на съществуване на съзнанието в междинно състояние между смъртта на същество и ново раждане (на санскрит: Антарабхава). Появата на това „междинно същество“ гравитира към формата, която ще бъде придобита при раждането. Гандхарва може да бъде видян или от същества от същия вид в същото състояние, или от тези, които имат „божествено зрение“. Гандхарва се храни с миризми, умът му е замъглен; привлечен от жаждата (тришна), той търси за себе си „оптимална утроба“ и след като я намери, се втурва към мястото на бъдещата си форма на съществуване.[10]

Васубандху в трактата „Абхидхармакоша“ (III, 12) пише: „Ембрионът (гарбха) влиза в утробата на майката при три условия: (1) [когато] майката е здрава и менструацията е редовна, (2) [когато] майка и баща, покрито желание, се обединяват в сексуално сношение и (3) [когато] Гандхарва присъства“.[9]

Източници редактиране

  1. ↑ Пандей, Р. Б. Древнеиндийские домашние обряды. Москва, Высшая школа, 1990. с. 319.
  2. ↑ Альбедиль, Дубянский, М. Ф., А. М. Индуизм. Джайнизм. Сикхизм. Москва, Республика, 1996. ISBN 5-250-02557-9. с. 142.
  3. ↑ Напольски, В. В. Кентавр ~ гандхарва ~ дракон ~ медведь: к эволюции одного мифологического образа в Северной Евразии // The Journal of Alano-Ossetic Studies, 2008. с. 43 – 63. Vol. 5, № 1 – 2. P. Архивиран от оригинала на 10 април 2011. Посетен на 14 януари 2023.
  4. ↑ а б Токарев, С. А., Ред. Мифы народов мира. Москва, Советская энциклопедия, 1991. с. 264. Т. 1.
  5. ↑ Hopkins, E. W. Epic mythology. Strassburg, K. J. Trubner, 1915. ISBN 0-548-71855-5. с. 153.
  6. ↑ Вяса. Махабхарата. Книга вторая. Сабхапарва (Книга о собрании). Ленинград, Наука, 1962. с. 98.
  7. ↑ Вяса. Махабхарата. Книга вторая. Сабхапарва (Книга о собрании). Ленинград, Наука, 1962. с. 110.
  8. ↑ Васильков, Я. В. „Махабхарата“ как исторический источник (к характеристике эпического историзма). Народы Азии и Африки, 1982. с. 60. № 5.
  9. ↑ а б Андросов, В. П. Индо-тибетский буддизм. Энциклопедический словарь (Гандхарва). Москва, Ориенталия, 2011. ISBN 978-5-91994-007-4. с. 196 – 448.
  10. ↑ Шохин, В. К. Антарабхава (Индийская философия: Энциклопедия). Москва, Гаудеамус, 2009. ISBN 978-5-02-036357-1. ISBN 978-5-8291-1163-2; ISBN 978-5-98426-073-2
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гандхарвы“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гандхарва&oldid=11650362“.