Гекон токи

Геконът токи (Gekko gecko) е едър вид нощен дървесен гекон. Името си „Токи“ е получил от характерните звуци, които издава.

Гекон токи

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) тип: Хордови (Chordata) клас: Dipnotetrapodomorpha (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) разред: Люспести (Squamata) семейство: Геконови (Gekkonidae) род: Гекони (Gekko) вид: Гекон токи (G. gecko)

Научно наименование

Gekko gecko Linnaeus, 1758 г.

Гекон токи в Общомедия

[ редактиране ]

Разпространение и местообитание

Видът е разпространен от североизточна Индия, Непал и Бангладеш, през Югоизточна Азия и Филипините до Индонезия и западните части на Нова Гвинея. Естествените му местообитания са дървета и скали в дъждовните гори, но често се адаптира към жилищата на хората в селските райони, където нощно време търси плячката си от насекоми. Нарастващата урбанизация намалява неговия ареал.

Подвидове

Понастоящем са регистрирани два подвида.

• G. g. gecko (Линей, 1758): тропическа Азия от североизточна Индия до източна Индонезия.
• G. g. azhari (Мертенс, 1955): открит само в Бангладеш.

Физическо описание

Възрастен мъжки и млад гекон токи. За отбелязване е кафеникавата, регенерирана опашка на възрастния екземпляр

Геконът токи е вторият по големина вид гекони, достигащ дължина до около 28 - 50 cm при мъжките и 18 - 48 cm при женските. Теглото не надвишава 150 - 400 g. Токи има характерен външен вид: синкаво или сивкаво тяло и пръснати по кожата петънца, вариращи от светложълто до яркочервено. Мъжките притежават по-ярка окраска от женските. Имат големи очи с вертикална резка за зеница. Очите им са кафяви до зеленокафяви, могат да бъдат и оранжеви или жълти.

Сравнени с други видове гекони, токи имат масивно телосложение, полухватателна опашка, голяма глава и мускулести челюсти. Въпреки че традицинно се предлагат за домашни любимци, геконите токи имат репутация на своенравни животни, способни да хапят болезнено, а оттам и неподходящи за отглеждане от неопитни гледачи.

Поведение

Мъжките ревниво пазят територията си и атакуват други мъжки гекони от същия или друг вид, както и всякакви други натрапници на тяхна територия. Живеят поединично и се срещат с други индивиди от вида само по време на размножителния период.

Хранене

Геконите токи се хранят с насекоми и малки безгръбначни.

Размножаване

Женските снасят по 1 - 2 яйца с твърда черупка и ги пазят до излюпването.

Издавани звуци

Повикът на гекона токи, издаван в брачния период, е подобен на силно крякане и на различните места се описва по звучене като токен, гек-гек илипу-кей. Както разпространеното име на вида, така и научното име на рода (извлечено от ономатопоетичните имена на животното на малайски, сундански, тагалог, тайски или явански), както и името на семейство Геконови произтичат от вокализацията на издавания звук. Повикът на токи прилича на повика, издаван от Gekko smithii (голям горски гекон).

Природозащитен статут

Готов за пиене медицински спирт с накиснати годжи бери, гекон токи и женшен, продаван на пазар за народна медицина в Сиан, Китай

Във Филипините, където е известен като туко, геконът токи бързо става застрашен вид, поради безразборен лов. Улавянето, транспортирането и продажбата на гекони без разрешително е наказуемо с до 12 години затвор и глоба до 1 000 000 песо по силата на Постановление 9147, в допълнение към други приложими международни правни разпоредби. Въпреки това, търговията протича необезпокоявано, поради огромния брой нелегални търговци и сведенията за изгодни сделки.

В Китай и Виентнам гекони токи често биват продавани за медицински цели.

Външни препратки

• Подробно описание от Университета в Мичиган
• Описание и снимки
• Специализирана информация за отглеждането на гекони токи в плен
• Грижа за геконите токи
• Запис на индонезийски гекон токи в Санур, Бали

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tokay gecko“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.