Гекон токи

вид влечуго

Геконът токи (Gekko gecko) е едър вид нощен дървесен гекон. Името си „Токи“ е получил от характерните звуци, които издава.

Гекон токи
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Геконови (Gekkonidae)
род:Гекони (Gekko)
вид:Гекон токи (G. gecko)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Гекон токи в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение и местообитание

редактиране

Видът е разпространен от североизточна Индия, Непал и Бангладеш, през Югоизточна Азия и Филипините до Индонезия и западните части на Нова Гвинея. Естествените му местообитания са дървета и скали в дъждовните гори, но често се адаптира към жилищата на хората в селските райони, където нощно време търси плячката си от насекоми. Нарастващата урбанизация намалява неговия ареал.

Подвидове

редактиране

Понастоящем са регистрирани два подвида.[2]

  • G. g. gecko (Линей, 1758): тропическа Азия от североизточна Индия до източна Индонезия.
  • G. g. azhari (Мертенс, 1955): открит само в Бангладеш.

Физическо описание

редактиране
 
Възрастен мъжки и млад гекон токи. За отбелязване е кафеникавата, регенерирана опашка на възрастния екземпляр

Геконът токи е вторият по големина вид гекони, достигащ дължина до около 28 - 50 cm при мъжките и 18 - 48 cm при женските. Теглото не надвишава 150 - 400 g. Токи има характерен външен вид: синкаво или сивкаво тяло и пръснати по кожата петънца, вариращи от светложълто до яркочервено. Мъжките притежават по-ярка окраска от женските. Имат големи очи с вертикална резка за зеница. Очите им са кафяви до зеленокафяви, могат да бъдат и оранжеви или жълти.

Сравнени с други видове гекони, токи имат масивно телосложение, полухватателна опашка, голяма глава и мускулести челюсти. Въпреки че традицинно се предлагат за домашни любимци, геконите токи имат репутация на своенравни животни, способни да хапят болезнено, а оттам и неподходящи за отглеждане от неопитни гледачи.[3]

Поведение

редактиране

Мъжките ревниво пазят територията си и атакуват други мъжки гекони от същия или друг вид, както и всякакви други натрапници на тяхна територия. Живеят поединично и се срещат с други индивиди от вида само по време на размножителния период.

Геконите токи се хранят с насекоми и малки безгръбначни.[4]

Размножаване

редактиране

Женските снасят по 1 - 2 яйца с твърда черупка и ги пазят до излюпването.

Издавани звуци

редактиране

Повикът на гекона токи, издаван в брачния период, е подобен на силно крякане и на различните места се описва по звучене като токен, гек-гек илипу-кей. Както разпространеното име на вида, така и научното име на рода (извлечено от ономатопоетичните имена на животното на малайски, сундански, тагалог, тайски или явански), както и името на семейство Геконови произтичат от вокализацията на издавания звук. Повикът на токи прилича на повика, издаван от Gekko smithii (голям горски гекон).

Природозащитен статут

редактиране
 
Готов за пиене медицински спирт с накиснати годжи бери, гекон токи и женшен, продаван на пазар за народна медицина в Сиан, Китай

Във Филипините, където е известен като туко, геконът токи бързо става застрашен вид, поради безразборен лов. Улавянето, транспортирането и продажбата на гекони без разрешително е наказуемо с до 12 години затвор и глоба до 1 000 000 песо по силата на Постановление 9147, в допълнение към други приложими международни правни разпоредби. Въпреки това, търговията протича необезпокоявано, поради огромния брой нелегални търговци и сведенията за изгодни сделки.[5]

В Китай и Виентнам гекони токи често биват продавани за медицински цели.[6]

Източници

редактиране
  1. Gekko gecko (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Gekko gecko в базата данни Reptarium.cz
  3. www.reptilechannel.com // Архивиран от оригинала на 2013-07-16. Посетен на 2013-04-04.
  4. Corl, J. 1999. Gekko gecko (On-line), Animal Diversity Web. [1]
  5. globalnation.inquirer.net
  6. Stuart, Bryan L. The harvest and trade of reptiles at U Minh Thuong National Park, southern Viet Nam // Traffic Bulletin 20 (1). 2004. с. 25–34.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tokay gecko в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​