Генералната превенция е въздействието на изпълнението на наказанието върху обществото с цел въздържане от извършване на престъпления.[1]

Първото условие за осъществяването на генералната превенция е законодателното – наличието на такъв материален закон или Наказателен кодекс, посредством който правоприлагащите органи (прокуратура и съд) да постигнат целите на наказанието.

Второто условие за осъществяването на генералната превенция е функционалното състояние на съдебната власт, т.е. на правоприлагащите органи.

Генералната превенция има пряко отражение върху правосъзнанието и правната култура. Същественото за генералната превенция е не строгостта на наказанието, а неговата неотвратимост, което ще рече разкриваемостта и наказуемостта на правонарушенията.

Генералната превенция преследва две основни цели:

  1. Общовъзпитателна цел – да въздейства върху интелекта на останалите граждани да не вършат престъпления;
  2. Предупредително-възпираща психологическа цел – да въздейства върху волята на останалите граждани – сплашвайки ги с наказанието на осъдения, респективно на осъдените.

Източници редактиране

  1. Аванесов Г. А. – Криминология; Москва; 1984; стр. 339.
  • Никола Долапчиев - Наказателно право (обща част), Понятие, основание и цел на наказанието и осигурителните мерки, стр. 461-472, шесто фототипно издание, издание на БАН, 1994 г., ISBN 954-430-238-7.