Наказание
Наказанието е авторитарно налагане на нещо негативно или неприятно за човек, животно, организация или лице в отговор на неприемливо или вредно поведение или действие[1][2][3]. То може да е публично и официално или само в семейна среда.
В зависимост от законодателството, наказанието може да се нарича поправителен процес. Децата се наказват от родители и възпитатели с цел изработване на социално приемливо поведение. Работниците са наказвани от своите работодатели, а военнослужещите от своите командири.
Юридическата отговорност се осъществява само по предвидения за това процесуален ред. За простъпки и престъпления наказанието се определя от съда. В християнството наказанието идва от бога за сторени грехове.
Целта на наказанието, съгласно философията на правото, лежи извън него и има за задача да обезпечи запазването на правния ред и защитата на обществото от посегателства върху обществения интерес и блага.[4]
Източници редактиране
- ↑ Hugo, Adam Bedau. Punishment, Crime and the State // Stanford Encyclopedia of Philosophy, 19февруари 2010. Посетен на 4 август 2010.
- ↑ McAnany, Patrick D. Punishment // Online. Grolier Multimedia Encyclopedia, August 2010. Архивиран от оригинала на 2018-12-25. Посетен на 4 август 2010.
- ↑ Hugo, Adam Bedau. Theory of Punishment // Stanford Encyclopedia of Philosophy, 19февруари 2010. Посетен на 4 август 2010.
- ↑ Никола Долапчиев – Наказателно право (обща част), Понятие, основание и цел на наказанието и осигурителните мерки, стр. 461 – 472, шесто фототипно издание, издание на БАН, 1994 г., ISBN 954-430-238-7.