Генерация на напречно-поляризирана вълна
Генерацията на напречно (перпендикулярно) поляризирана вълна (XPW – cross polarized wave) е нелинейно оптичен процес на честотно изродено четиривълново смесване, което може да се реализира в нелинейни среди, чиито нелинейни възприемчивости от трети ред са анизотропни. В резултат на това нелинейно-оптично взаимодействие на изхода на нелинейния кристал се генерира нова линейно поляризирана вълна на същата честота и дължина на вълната, но с поляризация, ориентирана перпендикулярно на поляризацията на входната вълна .
Опростена схема на устройство за генериране на напречно поляризирана вълна (НПВ) е показана на Фиг. 1. Тя съдържа пластина от кубичен кристал (дебелина 1 – 2 mm) поставен между два скръстени поляризатора. Интензитетът на генерираната НПВ има кубична зависимост от входния интензитет. Това всъщност лежи в основата на подобряването на времевия контраст на импулса и пространствен профил на снопа с помощта на този ефект. Тъй като когато се ползват кристали с кубична симетрия средата е изотропна по отношение на линейните оптични свойства (т.е. и фазовите и груповите скорости на импулсите на НПВ и ВВ съвпадат: VНПВ=VВВ и Vгр, НПВ=Vгр, ВВ) процесът се характеризира с идеален фазов и групов синхронизъм на двете ортогонално поляризирани вълни разпространяващи се по протежение на оста Z. Това свойство позволява получаването на добра ефективност на генерацията на НПВ и минимални изкривявания на формата на импулса и на спектъра.
Описание на генерацията на напречно поляризирана вълна
редактиранеДа разгледаме случая на взаимодействие на две перпендикулярно поляризирани вълни с нелинейна среда с кубична нелинейност. Уравненията, описващи самомодулацията на фазата и на амплитудата на входната вълна А и на генерацията на напречно поляризираната компонента с амплитуда B, при условие че (т.е. пренебрегвайки изтощаването на вълната, самомодулацията на фазата на вълната и възможните ефекти, породени от крос-фазовата модулация), се записват във вида:
- ,
- ,
където и са коефициенти зависещи от: а) ориентацията на кристалната пластина; б) компонентата на кубичната нелинейност и в) анизотропията на тензора.
Решенията на тази система уравнения при начални условия А(0)=А0 и B(0)=0 са:
- ,
- ,
където L e дължината на кристала (нелинейната среда). В случая на непрекъсната вълна, теоретичната ефективност , която е дефинирана като отношението на интензитета на ортогонално поляризираната вълна на изхода на кристала , и на интензитета на входната вълна , може да бъде описана с функцията :
(1) .
При малка големина на фазовата самомодулация
(2) .
Тази последна формула показва, че при неголеми ефективността нараства квадратично спрямо входния интензитет, а при по-големите нелинейното фазово отместване на входната вълна възпрепятства съгласуваното (кохерентното) нарастване на ефективността на НПВ процеса по цялата дължина на образеца и внася насищане и периодичен характер на зависимостта на ефективността от входния интензитет. Използването на двукристална схема позволява да се реши този проблем.
Отчитането на времевата и пространствена форма водят до намаляване на предсказаната от уравнение (1) ефективност. Това е илюстрирано на Фиг. 2, където е дадено точното решение с отчитане на всички кубични ефекти, придружаващи генерацията на НПВ. Вижда се, че областта на приложимост на уравнение(1) е максимално до
Максималната експериментална ефективност, получена при схема използваща един кристал е около 12% за Гаусов времеви импулс и Гаусово пространствено разпределение на снопа. 29% ефективност може да се получи за сноп с правоъгълна форма. Експериментални резултати за ефективността на генерация на НПВ в кристала BaF2 са показани на Фиг 3.
Вижда се, че ефективността с един кристал се насища близо до 10%. С двукристална схема преобразуването се увеличава до 20 – 30%.
Ефектът на генерация на напречно поляризирана вълна се използва, както за повишаване контраста на фемтосекундни импулси, така и за регистрирация и контрол на параметрите на фемтосекундни импулси.
Литература за допълнително запознаване с проблема
редактиране- N. Minkovski et al. Opt. Lett., vol. 27, pp. 2025 – 2027 (2002); N. Minkovski et al, J. Opt. Soc. Am. B vol. 21, pp. 1659 – 1664 (2004).
- A. Jullien et al, Opt. Express vol. 14, pp. 2760 – 2769 (2006); A. Jullien et al, Appl. Phys. B vol. 84, pp. 409 – 414 (2006).
- L. Canova et al, Appl. Phys. Lett., vol. 92, pp. 231102_1-3 (2008).
- A. Jullien et al.,Opt. Lett. vol. 30, pp.920 – 922 (2005); V. Chvykov et al, Opt. Lett. vol. 31, pp. 1456 – 1458 (2006).