Генций или Гентий (на латински: Genthios: Gentius; на старогръцки: Γένθιος) е последният илирийски цар. Той управлява от 180 до 168 пр.н.е. в Скодра и принадлежи към племенния съюз на лабеатите.

Гентий
илирийски цар в Скодра
Изображение на Генций върху монета
Изображение на Генций върху монета
Роден
Починал
Управление
Период180 – 168 пр.н.е.
Семейство
БащаПлеврат III
Гентий в Общомедия

Живот редактиране

Син е на цар Плеврат III.

В началото на управлението му далматите се отделят от лабеатите през 180 пр.н.е. През 171 пр.н.е. Генций е съюзен с римляните против Македония. През 169 пр.н.е. той сключва съюз с македонския цар Персей.

Генций нарежда пленяването на двама римски пратеници и опустошава териториите около градовете Аполония и Дирахиум, които са в съюз с римляните. През 168 пр.н.е. той е победен пред Скодра от римската войска с командир претор Луций Аниций Гал. Пленен е и заведен в Рим и през 167 пр.н.е. участва като победен в триумфалното шествие на Аниций Гал. След това е заточен в Игувиум. Датата на смъртта му не е известна, но съществуват още останките от гроба му.

Женен е за Етута (Etuta или Etleua), дъщеря на Монуний (Monunios), цар на дарданите през 2 век пр.н.е.

Според Плиний Стари той пръв открива лечебните свойства на тинтявата, която е наречена на него Gentiana.

Източници редактиране

  • Ливий, 43,19,3; 44, 30
  • Плиний Стари, Histoires naturelles, livre 25, 34
  • J. J. Wilkes, The Illyrians. Blackwell, Oxford 1992, ISBN 0-631-19807-5, S. 85
  • D. Chaplin (Hrsg.): Ливий: Rome’s Mediterranean Empire. Books forty-one to forty-five and the Periochae. University Press, Oxford 2007, ISBN 0-19-283340-5, S. 147: „to Etleua, a daughter of Monunius“.

Литература редактиране